"Трябва да си представяме Сизиф щастлив"– това е заглавието на изложбата, която се открива на 25 август в галерия "Плюс 359". Авторът Радостин Седевчев изследва идеята за сизифовския труд в контекста на глобални теми като границите на живота и смъртта, уникалните субективни представи за света и начина, по който се осъществява социалното самоопределяне на индивида през призмата на времето.
В основата на настоящия проект са намерени тетрадки, попълвани между 1945 и 1947 г. с преписани от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за жителите в големите градове по света. Радостин Седевчев свързва това привидно ненужно старание с излязлото през 1942 г. есе на Албер Камю "Митът за Сизиф".
В "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" авторът провокира публиката, като я кара да влезе под кожата на създателите на архивите, да си представи тяхното желание да упражнят свободната си воля в рамките на режими, които ограничават свободите.
Радостин Седевчев е превърнал цифрите от намерените записки в каменни скулптурни обекти. Това може да се тълкува като негатив или позитив, който насочва вниманието към въпроса кое е по-важно - резултатът от действията или енергията на процеса, водещ до този резултат.
Целия разговор с Радостин Седевчев, можете да чуете в звуковия файл.
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Завършва специалност "Стенопис" в Националната художествена академия (НХА). Придобива образователно-научна степен доктор в НХА през 2018 г., а в момента е главен асистент в специалност "Стенопис". Завършва образователната програма за млади художници "Близки срещи – визуални диалози school4artists" на Институт за съвременно изкуство - София (2017). Член е на института от 2021 г. Седевчев специализира визуални изкуства в Академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в Университета Глиндор в Уелс (2011).
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на публични сгради, както и на илюстрации за печата. Има самостоятелни и участва в групови изложби, сред които в галерия "Дебют“, "Depo“ и "Шипка 6“. Член е на СБХ и СБЖ. Пише текстове за визуални изкуства..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и магистратура "Библиотечно-информационни науки и културна политика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикува поезия и литературна критика във в. "Капитал Light", "Сега", "Стършел", "Литературен..
Утре Националната награда за поезия "Иван Николов" ще бъде връчена на тържествена церемония в галерия "Димитър Георгиев", Пловдив, от 18:00 часа . На следващия ден за първи път ще има дискусия с победителя в конкурса, номинираните, литератори и читатели в Драматичния театър "Н. О. Масалитинов". В късия списък за Наградата след селекция от..
За трета поредна година България ще участва на Международния панаир на детската книга в Болоня. Форумът е огромен, присъстват хиляди издатели, илюстратори, писатели – обхваща целия свят на детската книга. В студиото на "Какво се случва" организаторът на нашето представяне Венка Рагина, председател на асоциация "Култура и книжовност", художникът и..
Писателката Цвета Софрониева по образование e физик и доктор на философските науки. Пише на български, немски и английски поезия, проза, есета и театрални текстове, като е издала над двадесет книги. Носител е на наградите за поезия "Адалберт фон Шамисо" и "Клиф Бекър". Превеждана е на над 20 езика. През 2009 г. Шантал Райт печели наградата "ПЕН..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
"Мутациите" на люксембургския писател Франсис Кирпс обхваща седем разказа и една поема (написани предимно на немски), използващи като основа и..
Продължават протестите на работещите в психиатричните болници в страната, които настояват за увеличение на заплатите с 50%, както и промяна на условията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg