"Трябва да си представяме Сизиф щастлив"– това е заглавието на изложбата, която се открива на 25 август в галерия "Плюс 359". Авторът Радостин Седевчев изследва идеята за сизифовския труд в контекста на глобални теми като границите на живота и смъртта, уникалните субективни представи за света и начина, по който се осъществява социалното самоопределяне на индивида през призмата на времето.
В основата на настоящия проект са намерени тетрадки, попълвани между 1945 и 1947 г. с преписани от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за жителите в големите градове по света. Радостин Седевчев свързва това привидно ненужно старание с излязлото през 1942 г. есе на Албер Камю "Митът за Сизиф".
В "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" авторът провокира публиката, като я кара да влезе под кожата на създателите на архивите, да си представи тяхното желание да упражнят свободната си воля в рамките на режими, които ограничават свободите.
Радостин Седевчев е превърнал цифрите от намерените записки в каменни скулптурни обекти. Това може да се тълкува като негатив или позитив, който насочва вниманието към въпроса кое е по-важно - резултатът от действията или енергията на процеса, водещ до този резултат.
Целия разговор с Радостин Седевчев, можете да чуете в звуковия файл.
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Завършва специалност "Стенопис" в Националната художествена академия (НХА). Придобива образователно-научна степен доктор в НХА през 2018 г., а в момента е главен асистент в специалност "Стенопис". Завършва образователната програма за млади художници "Близки срещи – визуални диалози school4artists" на Институт за съвременно изкуство - София (2017). Член е на института от 2021 г. Седевчев специализира визуални изкуства в Академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в Университета Глиндор в Уелс (2011).
На 3 октомври от 18.00 ч. в Конферентната зала в Ректората ще се проведе Кръгла маса "Съвременна доминиканска литература". Събитието се провежда в рамките на Празниците на културата на Доминиканската република (1-6 октомври) в Българския културен център в София. Гости ще бъдат четирима изтъкнати писатели и общественици от далечната карибска..
На 3-ти октомври в Сатиричният театър " Алеко Константинов " е премиерата на спектакъла " Буржоата благородник " от Жан-Батист Поклен Молиер. Режисьор на представлението е актрисата Бойка Велкова, сценографията е дело на Чавдар Гюзелев, костюми – Тита Димова-Вантек, музика – Теодосий Спасов и пластика – Мила Искренова. "Буржоата..
Новият артсезон на "Орловска" 10 в Габрово започна с изложбата на иранската художничка Лалех Барзегар "Повторение на формата". Картините ѝ са изследване на минималистични форми и повтарящи се техники. Ето какво споделя тя: "Експериментирах, като намалих детайлите и цветовете, за да видя дали пространството и емоцията могат да бъдат предадени чрез..
Драматичният театър в Търговище гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл "Страст под брястовете" от Юджийн О’Нийл. Постановката по пиесата на големия американски драматург, позната на българската публика и под заглавието "Любов под брястовете", е на Денислав Янев. Според неговия режисьорски прочит "Страст под брястовете" не е просто..
"Музей в ефира" се завърна в програма "Христо Ботев" на 23 септември с предаване, посветено на важните събития в художествения ни живот през изминалите летни месеци. А някои от тези събития бяха свързани с Националната галерия. Това някак се подразбира – или би трябвало да се подразбира, когато става дума за такава институция. Тя е музей с постоянна..
Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света...
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg