"Трябва да си представяме Сизиф щастлив"– това е заглавието на изложбата, която се открива на 25 август в галерия "Плюс 359". Авторът Радостин Седевчев изследва идеята за сизифовския труд в контекста на глобални теми като границите на живота и смъртта, уникалните субективни представи за света и начина, по който се осъществява социалното самоопределяне на индивида през призмата на времето.
В основата на настоящия проект са намерени тетрадки, попълвани между 1945 и 1947 г. с преписани от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за жителите в големите градове по света. Радостин Седевчев свързва това привидно ненужно старание с излязлото през 1942 г. есе на Албер Камю "Митът за Сизиф".
В "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" авторът провокира публиката, като я кара да влезе под кожата на създателите на архивите, да си представи тяхното желание да упражнят свободната си воля в рамките на режими, които ограничават свободите.
Радостин Седевчев е превърнал цифрите от намерените записки в каменни скулптурни обекти. Това може да се тълкува като негатив или позитив, който насочва вниманието към въпроса кое е по-важно - резултатът от действията или енергията на процеса, водещ до този резултат.
Целия разговор с Радостин Седевчев, можете да чуете в звуковия файл.
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Завършва специалност "Стенопис" в Националната художествена академия (НХА). Придобива образователно-научна степен доктор в НХА през 2018 г., а в момента е главен асистент в специалност "Стенопис". Завършва образователната програма за млади художници "Близки срещи – визуални диалози school4artists" на Институт за съвременно изкуство - София (2017). Член е на института от 2021 г. Седевчев специализира визуални изкуства в Академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в Университета Глиндор в Уелс (2011).
100-годишнината от рождението на Георги Парцалев се отбелязва с различни инициативи през 2025 година в цялата страна. За любовта към актьора, която няма срок на давност, за предстоящите празнични инициативи и за представянето на новото допълнено издание на книгата "Хамлет от град Левски" в Регионалната библиотека "Николай Вранчев" в Смолян,..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим да подкрепяме родното, макар, защо да крием, български са само сърцата ни и бельото ни, като с бельото при някои редактори има изключения. Модерни времена! И все пак, важно е желанието и то понякога дава своите плодове, както ще се убедите в неделя веднага след новините в 18 часа , но освен него, можете да..
В дните на пролетното равноденствие в много страни по света се отбелязва Празникът на пролетта и обновлението Науръз. Преди много хиляди години на Изток Науръз се празнува като началото на новата година и малцина знаят, че в деветата по големина страна в света Казахстан този празник се чества доста широко. През месец март в Страната на..
В Световния ден на кукления театър в "Артефир" се включва куклената актриса и режисьор на куклени постановки Анна-Валерия Гостанян. И днес Гостанян е в процес на репетиции в Младежкия театър "Николай Бинев", където поставя като режисьор куклените пиеси за деца " Парченце от Луната", "Мечо Пух", "Малката кибритопродавачка". Най-новият..
Добрата литература не само разказва интересни истории, а умее да припомня забравеното, да разкрива за читателя непознатото. "Последният войнишки император" се казва новият роман на издателя и писател Костадин Костадинов. Костадинов е познат на читателите с успешния си дебютен роман "Ловецът на пеперуди", отличен с литературните награди "Хеликон"..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg