Кукувиците далеч не са единствените пернати същества, които се изхитрят да прехвърлят другиму отговорността по мътенето и отглеждането на малките си.
Очилатата кокошка, която обитава полупустинните райони на Австралия, например, има сложна стратегия: копае дупка, която облицова с листа, а отгоре ги посипва с пясък, за да запази влагата и топлината от гниенето на листата. Изградените по този начин своеобразни биоинкубатори понякога достигат до 3 м височина, а създаването им понякога отнема месеци, зависи колко листа има наоколо.
След като сложното съоръжение бъде направено, кокошката снася около 20 яйца. След сложния строеж кокошката напълно изоставя малките да се излюпват сами и да се оправят, както намерят за добре. Очилатата или Бисмаркова кокошка не само не полага грижи за потомството, но и го рита, когато го свари да разравя своеобразния пилешки тотем.
Термометровата кокошка обитава остров Нова Британия и мястото около вулкана Тавурвур, може да снесе до 50 яйца годишно. Прави го обаче само при температура от точно 33 градуса по Целзий, която измерва изключително прецизно с клюна си.
Яйцата се смятат за деликатес, но събирането им е контролирано, а и доста опасно, тъй като вулканът е активен.
Гнездов паразитизъм
Как кукувиците съумяват да подлъжат другите птички да отгледат децата им? Оказва се, че женските кукувичи чинки наследяват способността да имитират вида на яйцата на гостоприемника си по майчина линия през W хромозомата. Става въпрос за сложно прехвърляне на гени, случило се преди 2 млн. години, което дава възможност на чинката да имитира поне 4 различни вида яйца. Но тази генетична архитектура има слаба страна. Жертвите също еволюират все по-сложни окраски на яйцата и стават все по-чувствителни към малките различия, разпознавайки своите от чуждите.
Тотално различна стратегия използва яйчената мафия
Кафявоглавият трупиал например снася напълно различни яйца в чуждото гнездо и оттам насетне го наблюдава. Ако птичката има неблагоразумието да изхвърли чуждото яйце, трупиалът, подобно на мафиотски главатар, пристига и разтурва цялото ѝ гнездо, изхвърляйки всичките ѝ яйца. С еволюцията птиците, превърнали се насила в приемни родители, се принуждават да отгледат и чуждото птиче, за да успеят да запазят своите.
Никола Кереков разказва за яйчената мафия и гнездовия паразитизъм.
Снимки – Уикипедия
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg