"Псевдоним Вирус с окраска диверсия" – книгата на журналистката и поетеса Юлия Пискулийска връща в 1985 година, когато професор Радка Аргирова, тогава млада стипендиантка на "Хумболт" донася в България в дамската си чанта клетки, заразени със страшен вирус, наречен "Чумата на ХХ век".
"В тази книга сме обхванали десетки години, така че се получи както биография на проф. Радка Аргирова, така и биография на времето. – казва Юлия Пискулийска – Обичам Радка като приятел, но много я ценя като човек на науката, който така е отдаден на тази наука, че наистина води сериозни битки за здравето на човека. Тя е така пленителна, когато разказва за своите вируси, така те увлича, че искаш да видиш какво толкова има в този свят. Започвам от нейното пристигане в България, от срещата ѝ със службите. Колегите ѝ вирусолози бягат от нея като прокажена, но за радост на всички нас има и други, има и човеци."
Според проф. Радка Аргирова всичко, което е извършила тогава, не е геройство, а най-правилното възможно решение. "Просто носех вируса на СПИН и това е. – казва тя – Смелостта дойде после, защото в един дълъг период от време трябваше да доказвам защо е е необходим този вирус, с какво ще бъде полезен на държавата, на науката и то специално в България. Взех вируса от човека, при когото бях на специализация по "Хумболт". Науката е нещо, което колкото е сложно и трудно и за обяснение и за дълбоки проучвания, толкова е важно да бъде популяризирано, защото истинската наука винаги служи на обществото и на човека."
Чуйте в "Какво се случва" Юлия Пискулийска и проф. Радка Аргирова.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg