Всеки човек, живял някога, поне веднъж е вдигал очи към небето и се е питал сами ли сме в космоса. "Има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво страховити", казва писателят Артър Кларк.
Търсенето на живот извън Земята обединява търсенията на всички науки от астрофизиката до биологията и от химията до геологията. Има обаче известна разлика между извънземния живот, който си представя широката публика, чието въображение е формирано от научната фантастика и холивудското кино, и търсенията на учените.
Последните научни хипотези са тема на събитието на "Рацио" "Търсене на живот във Вселената", а негови лектори са астрофизикът Янина Методиева и молекулярният биолог Мирослав Иванов.
"За момента учените търсят условия за обитаемост. Трябва атмосфера и то достатъчно дебела, за да има течна вода, твърдата повърхност е за предпочитане, т.нар. "плитки локви" също са плюс", казва Янина Методиева.
Зоната на обитаемост, която учените търсят, се нарича още зона на Златокоска заради едноименната героиня от приказката с трите мечки, която първо опитва прекалено горещо ястие, после твърде изстинало и накрая се спира на оптималния вариант (изяждайки обяда на майката мечка). По същия начин, ако планетата се намира близо до звездата си, е твърде гореща и на нея няма стабилна зона, а ако е твърде далече – температурите са твърде ниски.
Чуйте разговора с Янина Методиева, за да разберете къде в нашата слънчева система се спотайват потенциалните обитаеми обекти, какво ускорява търсенето им и какво имаме предвид с фразата "чудото на живота."
"Търсене на живот във вселената" е част от поредицата партита на покрива на "Музейко", организирани от "Рацио". То ще се проведе на 9 август от 19 часа с лектори Янина Методиева и Мирослав Иванов.
Янина Методиева завършва магистърска степен по Астрономия и астрофизика във Физическия факултет на СУ през 2013 г. През 2018 г. защитава докторантура в Queen’s University, Белфаст и Обсерваторията в Арма, Северна Ирландия. Научните ѝ интереси са в областта на изследванията на хладни звезди и техните планетни системи в различни части на електромагнитния спектър, предимно в радио и ултравиолетови вълни. В момента работи и преподава в Института по астрофизика към Виенския университет и от години активно се занимава с популяризация на науката.
Мирослав Иванов завършва молекулярна биология и биохимия в Софийския университет. Защитава докторантура в Института по молекулярна патология във Виена, Австрия. Прави постдокторантура в Институт "Франсис Крик", Лондон, а в момента работи по втора – в "АстраЗенека", Кеймбридж, Великобритания. Работи в областта на повреди в ДНК, геномна стабилност и невроонкология.
Снимки: Rawpixel, "Рацио"
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..
По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..
"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..
Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..
Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф...
От 1 до 7 ноември Благоевград е домакин на Балканския театрален фестивал . Организатор е Драматичният театър "Никола Вапцаров", със съдействието на Община..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg