"Коя съм аз и защо съм тук?" Всичко за 18-годишната София Симеонова започва от този въпрос. Питанията на личността ѝ я карат да потърси отговора не само в себе си, но и в другите, защото бързо разбира, че човек не е създаден да живее сам. Той винаги е в компания, макар понякога това да е собствената му стая.
За две години онлайн обучение именно стаята ѝ е най-добрият ѝ приятел. Докато е изолирана от социалния свят, като всички нас, подвластни на пандемията от коронавирус, София започва да се вглежда в отраженията си, запечатани в четирите стени, между които диша, храни се, учи и живее. Тогава осъзнава – най-ценното, което някой може да направи, е да подаде ръка към същността на другия. По свой начин.
Начинът на София е да отправи покана за разкритие на душата. "Стаята ти разхвърляна ли е?", пита тя, а след това влиза в нея с фотоапарата си. Колкото по-цветна, приказлива и най-вече разхвърляна е една стая, толкова по-любопитна е тя за София. Следвайки примера на американската фотографка Ейдриън Селинджър, заснела през 90-те години на миналия век разхвърляните стаи на младежи от САЩ, а и на цялата информация в медиите и киното по онова време, която разказва и показва колко подредени и добре облечени са младите хора в страната, 18-годишното момиче решава да отрази точно обратното – колко разхвърляно е в душите на младите хора в България. Така премахва поставените прегради и навлиза там, където връстниците ѝ намират убежище от онова, което не им харесва. Стаите на всички петнайсет човека, които София заснема, се оказват най-безопасното място, в което те могат едновременно да се скрият от света, но и да се разкрият пред него.
"Стаята в теб" е не просто изложба, която може да бъде разгледана в софийското "Уникредит студио" до 30 август, а социален експеримент, който показва колко обвързани сме със средата, която си изграждаме. Всеки цвят в стаята, всеки детайл, поставен в даден ъгъл, всеки плакат, постер или кадър, закачен на стената, говорят за това, което мълчи в нас. Често, колкото по-разхвърляно е вътре в нас – толкова по-подредено е в стаята ни. И обратното. Това показват всичките 32 кадъра на стаи, които София е заснела. Всяка с по два кадъра, като сред тях е и нейната лична, от която тръгва историята на стаите вътре в нас.
София признава, че когато за първи път вижда собствения си хабитат, окачен на стената в галерията, изпитала странно чувство. Фактът обаче, че е в компанията на петнайсетте притежатели на стаи, заснети от нея, я кара да затвърди за пореден път вярата си, че има мисия в този живот и тя се корени в това да навлиза надълбоко във вътрешния свят на околните и да им помага да го приемат какъвто е.
Това фотографско проучване доказва, че всеки от нас гради материалната действителност, в която живеем, а и че душата, която носим в себе си, винаги намира начин да каже "Здравей!" на тези отвън. Доказва и интереса на София към човешката природа. Младата фотографка има желание да надрасне този проект, като влезе в стаите на същите тези 18-годишни и след десет години. Надява се тогава стаите им да са различни. Особено на момчетата, които и сега представляват интерес за нея, защото при тях най-силно си личи изпадането в крайностите, от които човек се учи в живота.
Едно е сигурно – стаята на София съвсем скоро ще е друга, защото вече ще се ще се намира някъде във Франция, където младото момиче ще специализира психология.
Повече за вътрешния ѝ свят, който по един или друг начин се отразява в стаите на връстниците ѝ, чуйте от София Симеонова в звуковия файл.
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg