Тя няма академично образование, няма и гимназиално такова, но е надарена с невиждан талант. Завладява всяка сцена, на която се качи, и всяко сърце, до което се докосне. Превзема театри – родни и световни. Именно тя представя българския оперетен театър по възможно най-добрия начин пред света. На това мнение е и самият Кемал Ататюрк, а и сръбският театър, в който играе на национално ниво. Макар да е изиграла близо 400 централни роли, всъщност обича по-семплите. Тя е царицата на оперетата, но не и царицата на чардаша. Тя е просто Мими Балканска и това е нейната истина.
"Беше ѝ писнало да я наричат царица. Тя се обличаше много семпло – пола на карета и една бяла блузка, това е. Не обичаше шлейфове, дълги рокли, помпозността, тя обичаше семплите неща в живота. Затова и моята първа книга се нарича "Аз не съм царица на чардаша", защото тя казваше: "Аз съм толкова обикновена жена, искам толкова малко от живота. Не искам да ме приемат за царица, не съм княгиня, предпочитам обикновените неща". Беше ѝ писнало да я гледат с обожание, всички мъже да падат в краката ѝ, защото наистина е била очарователна. Тя и на стари години беше такава и имаше млади обожатели, които идваха, сядаха, носеха цветя, слушаха със зяпнали уста и си отиваха. Това беше, това е истината за Мими", разказа в "Артефир" биографът на оперетната ни легенда – журналистиката Елиана Митова.
На 22 юли се навършиха 120 години от рождението на Мими Балканска, а годишнината ѝ беше отбелязана с песен. "На залязващата" е стихотворението на Никола Вапцаров, посветено на певицата, което вече можем да чуем в изпълнение на актьора Дарин Ангелов. Песента, с която бяха отбелязани и 80 години от разстрела на поета, е проект на Игор Марковски.
Мими Балканска разбира късно за посветеното ѝ стихотворение, чак през 1983-а. Това е и годината, в която то е публикувано и в периодичния печат, в тогавашното списание "София".
И днес Мими остава единствената актриса, която е изиграла и трите роли в "Царицата на чардаша", с която я отъждествяват – Силва, Щаси и Цилика, както и емблемата на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" в София. Тя е сред основателите на Кооперативния театър, който е бил частен, а с това и явление за времето си, и с който гастролира в Югославия и Турция, където се среща с Кемал Ататюрк заедно с Тинка Краева. Основател е и на Художествения оперетен театър в София.
"Мими Балканска, царицата на оперетата" е втората биографична книга, която Елиана Митова пише за незабравимата българска оперетна легенда, а в звуковия файл разказва защо личността и творчеството на Мими са оставили такъв силен отпечатък в историята на българския оперетен театър и в сърцата на многохилядната публика.
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg