Нарастват ли шансовете за съставяне на кабинет в рамките на настоящия парламент с третия и последен мандат, връчен на БСП? В понеделник стартира вторият кръг от разговори за бъдещия кабинет. Психология на политиката – или възможно ли е съставяне на правителство с третия мандат? Какъв е профилът на преговарящите и може ли с нещо да ни изненада?
Проф. д-р Антоанета Христова, политически психолог, отговоря на тези въпроси в "Нашият ден".
"Първо, мога да кажа, че обществените настроения са изключително объркани. Ситуацията е във високи нива на стрес на база на несигурността, в която живеем. Може би по време на целия преход е имало две ситуации, в които обществото е било с неясна перспектива. На първо място, това е "Жан-Виденовата зима", и на второ място, е очакването за подобна в момента“, твърди тя.
Общественото настроение и нагласите се характеризират с отвращение към комуникацията, към прозрачните интереси пред публиката, които се демонстрират ежедневно. Тези интереси не са свързани с успешното управление, а с удовлетворяване на собствения интерес.
"Отказът от информация какво става в политиката е част от най-големият проблем на една демокрация. Защото, когато се отказваш да слушаш медиите, които са припознати, кой към кого е. И всеки подбира какво да слуша, за да може бъде малко по-спокоен. Това е условието за продължаване на процесите за поляризация и радикализация", допълва проф. Христова.
Според нея управляващите са спрели мисълта да управляват процеса, в момента те управляват предизборната кампания. Това изцяло измества фокуса от това да управляват процесите, да управляват кризи, към това да управляват интересите на политическата партия и на личния си интерес.
Дори и да има избори, няма да има стабилен парламент. За да спрат процесите на поляризация, трябва да се промени начинът на публичното говорене. "През последните две години аз виждам срив на качеството на журналистическата работа. Всеки журналист по основните медии стимулира поляризацията, демонстрирайки собствената си страна“, казва политическият психолог.Промяна ще има едва когато проблемът бъде осъзнат. Политиците трябва да олекотят нападките и да бъдат по-прецизни в изказа си, сравнявайки преимуществата и слабите страни на модела ГЕРБ. Според проф. Христова "Моделът ГЕБР не постави на масата проблемите с малката корупция, която засяга всеки един от нас. Моделът ГЕРБ не създаде справедливи пътеки, по които човек да постига целите си, без да вижда "моя човек", успява да постигне това, което другият заслужава. Моделът ГЕБР не успя да направи честно значението да имаш добро образование. Моделът ГЕРБ не успя да направи добро съотношението образование – доход“.
Целия анализ на проф. д-р Антоанета Христова можете да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg