Нарастват ли шансовете за съставяне на кабинет в рамките на настоящия парламент с третия и последен мандат, връчен на БСП? В понеделник стартира вторият кръг от разговори за бъдещия кабинет. Психология на политиката – или възможно ли е съставяне на правителство с третия мандат? Какъв е профилът на преговарящите и може ли с нещо да ни изненада?
Проф. д-р Антоанета Христова, политически психолог, отговоря на тези въпроси в "Нашият ден".
"Първо, мога да кажа, че обществените настроения са изключително объркани. Ситуацията е във високи нива на стрес на база на несигурността, в която живеем. Може би по време на целия преход е имало две ситуации, в които обществото е било с неясна перспектива. На първо място, това е "Жан-Виденовата зима", и на второ място, е очакването за подобна в момента“, твърди тя.
Общественото настроение и нагласите се характеризират с отвращение към комуникацията, към прозрачните интереси пред публиката, които се демонстрират ежедневно. Тези интереси не са свързани с успешното управление, а с удовлетворяване на собствения интерес.
"Отказът от информация какво става в политиката е част от най-големият проблем на една демокрация. Защото, когато се отказваш да слушаш медиите, които са припознати, кой към кого е. И всеки подбира какво да слуша, за да може бъде малко по-спокоен. Това е условието за продължаване на процесите за поляризация и радикализация", допълва проф. Христова.
Според нея управляващите са спрели мисълта да управляват процеса, в момента те управляват предизборната кампания. Това изцяло измества фокуса от това да управляват процесите, да управляват кризи, към това да управляват интересите на политическата партия и на личния си интерес.
Дори и да има избори, няма да има стабилен парламент. За да спрат процесите на поляризация, трябва да се промени начинът на публичното говорене. "През последните две години аз виждам срив на качеството на журналистическата работа. Всеки журналист по основните медии стимулира поляризацията, демонстрирайки собствената си страна“, казва политическият психолог.Промяна ще има едва когато проблемът бъде осъзнат. Политиците трябва да олекотят нападките и да бъдат по-прецизни в изказа си, сравнявайки преимуществата и слабите страни на модела ГЕРБ. Според проф. Христова "Моделът ГЕБР не постави на масата проблемите с малката корупция, която засяга всеки един от нас. Моделът ГЕРБ не създаде справедливи пътеки, по които човек да постига целите си, без да вижда "моя човек", успява да постигне това, което другият заслужава. Моделът ГЕБР не успя да направи честно значението да имаш добро образование. Моделът ГЕРБ не успя да направи добро съотношението образование – доход“.
Целия анализ на проф. д-р Антоанета Христова можете да чуете в звуковия файл.
През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
