Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи“, историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура.“
Епизод три: "Социалистически реализъм" представя и анализира времето на социализма на Изток отвъд Берлинската стена. След края на Втората световна война светът и Европа се опитват започнат века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. Появява се "социалистическия човек“, който живее в "медиен затвор“ и тотално откъснат от останалия свят. Звучат истории за репресии, за лагери, за Чернобил. И ако в предишния епизод разказвахме за "Културата на жестокостта“, то в този епизод жестокостта ще приеме още много лица, като: "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими от Варшавския договор държат в подчинение всички.
В епизода безценни са метафорите, с които събеседниците анализират изкуството в средата на ХХ век и през един портрет на Вълко Червенков илюстрират времената на "култа към личността“ и "обожествяването на вожда“. С усмивка и тъга се коментират българските филми за "голямото плюскане“ от седемдесетте години на ХХ век, в които изградените образи на еснафщината и безпардонността "вероятно са били единственият начин творците да покажат до какво са довели "идеите“ на социализма."
Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва чат от най-мрачната история на Стария континент през изминалото столетие, когато на територията му в рамките на няколко десетилетия едновременно маршируват: „черноризците“ на Бенито Мусолини, „кафявите ризи“ на Адолф Хитлер и напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин. Те го разкъсат няколко пъти и убиват хора, дори и след смъртта си. След Втората световна война Европа е „прекроена“ и част от нея попада в капана на социализма. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в „домовете“ им след гибелта им и ги е превърнал в спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.
В епизода прозвучават (като ефект) песен за Вълко Червенков, както и изказване на Димо Казасов (като министър на пропагандата), взети от ЗЛФ на БНР.
В епизода участват: доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви“, проф. Димитър Вацов, философ, проф. Антоний Тодоров, политолог, проф. Йордан Баев, специалист по военна и разузнавателна история, доц. Лъчезар Стоянов, от Департамент "История“ в НБУ, Николай Ущавалийски, завеждащ Музея на социалистическото изкуство в София, доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК и проф. Филип Панайотов.
Колаж – Росица Михова
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg