Панайот Панайотов: Хубавата българска музика никога няма да изчезне

В ролята на Главен герой в "Нашият ден“ влиза популярният поп певец Панайот Панайотов. Песента "Момчето, което говори с морето" се превръща във визитна картичка на Панайот Панайотов. Тя е създадена през 1980 г. от композитора с драматична съдба Константин Ташев, вече покойник. Автор на текста е Недялко Йорданов. На фестивала "Бургас и морето” получава първа награда и някак си изчезва от репертоара на известния изпълнител.

Ето какво си спомня Панайот Панайотов: "Тази песен не беше влязла в мен така дълбоко, както трябва да бъде. Накараха ме да се облека съвсем ежедневно с маратонки. За тогавашното време това беше много скандално и да седна долу на практикаблите и да я изпея. Това беше режисурата, сценографията, така да се каже – на Недялко Йорданов. Аз я изпълних с едно яке с едни дънки, тогава това беше много неординарно поведение. Не знам дали това помогна, но по-късно през 1994 г. направих кавър на тази песен".

Популярният певец смята песента "Солена кръв" за втора серия на хита, превърнала се в български евъргрийн. "Иван Тенев ми се обади и ми каза, че е написал продължението на "Момчето, което говори с морето". Автор на музиката е Светослав Лобошки. Миналата година издадох един албум с това заглавие с 18 песни, а заглавната песен е "Солена кръв“ и аз много я обичам", допълва Панайот Панайотов. 

Двете години пандемия оказват особено влияние върху известния изпълнител. "Хората хем са зажаднели за срещи със своите любими артисти, хем икономическите несгоди ги натискат. Когато трябва да избират между два билета за концерт на Панайот Панайотов и с това да напълнят хладилника, много често избират второто. Ние се намираме на Балканския полуостров, ние сме гореща нация. Музиката е в кръвта ни. Каквото и да си говорим, някои неща са закодирани в нас. Аз съм облагодетелстван, защото моите песни са направени за по-голям кръг хора“, твърди известният творец. 

За тайните на пеенето и воденето на гласа  

"Ако нямаш студио, влизаш в една малко по-голяма стая с акустика, взимаш една китара, ще научиш няколко акорда, за да акомпанираш, и започваш да слушаш собствения си глас на живо, не през апаратурата. И да се опитваш да го водиш. Аз все още не мога да си овладея 100% гласа и непрекъснато репетирам. Гласът е най-нежният инструмент. Трябва да усетиш, че имаш власт над гласа си, и да го водиш там, накъдето ти искаш. Вътре нещо те подтиква и гласът ти те слуша. Той отивам там, връща се", разказва Панайот Панайотов. 

Целия разговор с Панайот Панайотов можете да чуете в звуковия файл.