Цялата 2022 година е юбилейна за големия рисувач Владимир Димитров-Майстора – озарен от Божието чудо да въздейства. На 1 февруари 2022 г. се отбелязаха 140 години от неговото рождение. Поради огромния интерес – има дни с невиждани досега опашки от посетители – изложбата в Кюстендилската художествена галерия, наречена на неговото име, беше удължена до 10 октомври. Осъзнаваме ли огромното чудо, което имаме чрез този българин, който докосва света до България и България до света?
В "Нашият ден" своите истории от първо лице разказват родственицата на Българската мадона Дафина – Красимира Димитрова; Кирил Иванов, уредник на къщата-музей в село Шишковци, и д-р Ерик Евтимов, преподавател в Бернския университет и наследник на хазяите на художника в село Раждавица.
Къщата-музей "Владимир Димитров-Майстора" е открита е на 25 юни 1982 по повод на 100-годишнината от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Там Майстора живее и твори през 1926-1944. В стаята е съхранена атмосферата, в която е живял творецът. На горния етаж са експонирани фотодокументи, илюстриращи приноса му към българското и световното изобразително изкуство: предмети, свързани с неговия живот и творчество. Ето какво разказва Кирил Иванов, уредник на къщата-музей в село Шишковци:
"Очакваме по традиция да започне велопоходът. Около тази дата всяка година идват участниците и посещават къщата-музей на Владимир Димитров-Майстора в село Шишковци. Разглеждат, правят една обиколка, след това сядаме на открито отвън, разказваме им приказката за Майстора. Хората винаги остават доволни и с много добри впечатления и с желание отново да посетят това място.
Има завишение на интереса към Майстора, несъмнено свързано с тази 140-годишнина. Повечето посетители, особено тези, които идват от по-далеч, гледат да разгледат повече забележителности. На първо място слагат галерията в Кюстендил в комбинация с нашия обект – къщата-музей в село Шишковци. Доста се увеличи посещаемостта, особено след намаляването на пандемията. Задават се доста интересни въпроси, но винаги се стремим да отговаряме на всички въпроси, свързани с Майстора и пребиваването му в Шишковци."
Кирил Иванов уточни, че не Тодора (родом от Шишковци, живяла в Невестино) е последният жив модел на Майстора, нито Боянка Аракчиева ("Момичето с ябълките") от Шишковци. Има и други живи модели. Той обеща и срещи с други, общували с Майстора.
Чуйте повече подробности от звуковия файл.
Ето какво споделя за инициативата "Дигитални посланици на Майстора" д-р инж. Красимира Димитрова, изследователка на живота и творчеството на художника и родственица на Дафина – Българската мадона на Майстора:
"Идеята се роди миналата година. Тя беше анонсирана в LinkedIn профила ми със следните думи: "Един мъж, година преди да завърши Рисувалното училище, тръгва по света. В началото, за да се учи от изкуството на най-големите. Но само в началото. Преди 114 години Майстора тръгва и наистина обикаля света. Може би малко хора знаят, че той е бил на 3 континента, в 13-14 държави, над 35 пъти е бил зад граница. И дори не само в ролята си на наблюдател на най-голямото изкуство, но и да представя своите творби, също така и да бъде посланик на мира. Първата локация е Швейцария, където е първият откривател и меценат на Майстора – съдията Никола Чехларов. След това продължаваме хронологично през Берлин, Рим, Ню Йорк, Прага, Брюксел, Париж. Всички дигитални посланици записват 1-2 мин. кратко видео, в което обясняват връзката на Майстора с дадената локация."
Д-р Ерик Евтимов, преподавател в Бернския университет и наследник на хазяите на художника в село Раждавица, е българин, който продължава да следва съхраняването на българската любов и традиции, дигитален посланик на Майстора:
"Първо, какво означава дигитален посланик? Желанието да се докоснеш до едно изкуство, което съществува, и възможността това изкуство да бъде представено на по-голям и по-широк кръг хора без пречките на границите. Аз благодаря на г-жа Димитрова за инициативата да има възможността да се разпространява едно изкуство, което е безгранично и според мен – космическо. Остава светлината от картините на Майстора. Има нещо изконно и трансцедентално, което предават тези картини на хората. И според мен то е свързано с природата Кюстендилския край. И не е случайно, че дядо Владо рисува искрящите хора от Кюстендилския край. Връзката остава и тя е много кръвна и духовна, пресъздадена от такъв гениален творец като Владимир Димитров - Майстора."
Чуйте повече от звуковия файл.Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg