Световен ден на човечеството – бъдеще и предизвикателства

На 11 юли се отбелязва Световният ден на човечеството. ООН учредява този ден официално през 1989 г. по повод раждането на 11 юли през 1987 г. на 5-милиардния жител на планетата. В момента по света живеят два пъти повече хора в сравнение с 1960 г. През 2011 г., броят на хората достига 7 милиарда. Интересен факт е, че първият милиард човечеството е постигнало за 250 000 години, а за втория милиард са били необходими само 127 години. От ООН прогнозират, че през 2050 година на планетата ще живеят около 9 милиарда жители. Този ден се отбелязва още и като Световен ден на популациите.

В Световния ден на човечеството – какви са предизвикателствата, пред които сме изправени? Какви са демографските реалности сега, и какви са динамиките на популациите – коментира в "Нашият ден" Венцислав Кирков, програмен мениджър в Асоциация по семейно планиране и консултант към Фонда за населението в ООН:

"През 2023 г. се очаква да стигнем 8 млрд. души. Исторически погледнато, има промяна на динамиката на прираста. Световният темп на нарастване на населението намалява. Като изключвам континента Африка. Към момента сме 7,960 млрд. души на планетата. Но в Африка темпът е 2,5% на година за нарастване. А това означава, че към 2100 г. самият континент Африка ще достигне 4 млрд. души. Там е най-големият прираст в световен мащаб, като средно за континента коефициентът на фертилност (колко деца има една жена) е 4,4."

Венцислав Кирков подчерта, че Европа е практически без растеж. "През 2020 в Европа е имало 748 млн. души. Към момента (2022) има към 749 млн. души. Процентът на растеж е 0,06, което до голяма степен е свързано с външна миграция, а не с естествените процеси на континента. 

В България фертилността е сходна със средното за Европа – около 1,6 деца на жена, което е под границата за естествена репродукция и опазване на населението. Един от големите проблеми е голямата миграция от България към други страни, особено на лица в репродуктивна възраст. Тази миграция е свързана с най-общо, да ги наречем, фактори на обкръжаващата среда. Свързано е със сигурност, с финансовите условия за престой в държавата, с липсата на места в детски градини (като частни случаи)... липса на възможност да се отглеждат деца със здравословни проблеми – има даже такъв термин "здравни бежанци" за семейства, които не са успели да си излекуват децата в България и са потърсили помощ в чужбина. След 1990 г. има само един период на оживление на раждаемостта – 2003-2009 г. Това е свързано с генерацията, раждана през 70-те години на ХХ век, които като брой са много и независимо от емиграцията, просто им е дошло времето да се репродуцират. В перспектива българското население ще намалява, освен ако не се променят факторите на средата, така че хората да са мотивирани и сигурни. В близките 20 години не се очаква подем в България."

Чуйте повече от звуковия файл.

За климатичните промени, замърсяването на планетата и възможното бъдеще коментар в "Нашият ден" прави Вихра Динчева – член на общността Нулев отпадък - България:

"Ние не си даваме сметка – нито като личности, нито като общество – за боклука, който генерираме. Изнасяме боклука в едно пликче, хвърляме го в контейнера и забравяме. И не се замисляме и нямаме информация за това какъв е пътят на боклука – къде отива, какво става с него? И това според мен създава един навик да се освобождаваме от ненужните неща, като ги хвърляме. Факт е, че сме консуматорско общество. Пандемията засили културата на еднократната употреба. Тя идва от желанието ни за удобство. "Еднократна употреба равно на добра хигиена". А това създаде още по-консуматорско отношение към пластмасата."

Според Вихра Динчева "цикълът е затворен и ние трябва винаги път да се замисляме откъде минава целият път на нещата. Когато сме по-осъзнати за това кое и как консумираме, всъщност ние пускаме нещата, които не ни трябват – облекчаваме живота си. Изисква се едно пренагласяне в началото, но в същото време сме по-осъзнати. А така и водим по-здравословен живот, защото се фокусираме върху нещата, които са по-добри – за нас и за природата".

Каква е целта на Климатичния пакт? За това говори Ирена Събева – посланик на Европейския пакт за климата и аналитичен психолог, изследващ връзката на климатичните промени с психиката на човека:

"Климатичният пакт е движение на хора, обединени от общата кауза да вдъхновяват, да информират и да въвличат хората в активни действия за опазването на климата. Климатичният пакт е част от Зелената сделка на Европа.

През 2009 г. създадох инициативата за квартално компостиране "Храна за Земята". Като психолог, за мен беше интересно отношението на хората към биоразградимите отпадъци. Общувайки с моите съседи, с които повече от 9 години компостираме, задълбочих своите изследвания за това какво е отношението на човека към отпадъка. Защото той е ресурс или е нещо, от което искам да се освободя, искам да забравя. 

Вече има и климатична психология – като област, която изследва психиката на човека именно като реакция на екологичната криза, кризата с биоразнообразието и нейните ефекти. Вече се използва понятието "екологична тревожност". 

Чуйте повече от звуковия файл.