Още като съвсем малки бебетата започват да правят жестове, заедно с бебешките брътвежи. Това показва, че децата са в състояние да научават жестове преди овладяването на вербални умения. Децата, които се учат на тези прости знаци, могат да повишат когнитивното си развитие, зрителните, слуховите и езиковите си умения. Смята се също, че знаците развиват дясното полукълбо, докато езикът се контролира от лявото полукълбо. По този начин стимулираме балансирано развитие на мозъка.
През първата година от живота на детето мозъкът минава през едно експлозивно развитие и никога повече не расте толкова бързо. Затова на колкото повече стимули го подлагаме, толкова повече нервни връзки и окончания ще прави той.
Ето какво споделя в "Нашият ден" логопедът Нина Йорданова: "Човешката реч се проявява на малко по-късен етап, между 6-ия и 9-ия месец бебетата започват да произнасят определени срички, с които искат да ни кажат определени неща. Но преди това те могат да ни подадат различни сигнали, за да ни покажат техни емоционални състояния – комфорт, дискомфорт, глад, желание за игра, желание за прегръдка. Това са много важни отношения, тъй като в първата година от живота на детето е то да се чувства комфортно и да има стабилна връзка с майка си, за да може пълноценно да достигне до 18 месеца, когато завършва развитието на неговата нервна система".
Обикновено се опитваме да общуваме с бебетата, за да им покажем как се оформят думите, да обработват гласа си. "В четвърти-пети месец майките трябва да са успели да разпознаят всички седем основни вида плач", допълва логопедът.Взаимоотношенията между бащите и децата започват на малко по-късен период и това е свързано с двигателните възможности за развитие на бебето и неговите възможности за общуване със света.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
