Епизод 1: Низините излизат на сцената

Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи", историята за едноличното управление и извънредната власт, "упражнявана безконтролно – диктатура".

По Земята столетия наред са стъпвали всякакви тирани – безскрупулни убийци, яростни завоеватели, жестоки кървави палачи. Но до началото на ХХ век светът сякаш е бил пожален от това на един континент в рамките на няколко десетилетия да маршируват "черноризците" на Бенито Мусолини, "кафявите ризи" на Адолф Хитлер или напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин.

Цикълът от четири епизода "Диктаторите на ХХ век в Европа“ разказва как през изминалото столетие Европа събира в себе си толкова много диктатори, че континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсват няколко пъти, прекрояват го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно решава, че ги е изпратил в домовете им след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.

Епизод 1: Низините излизат на сцената

Изгражда представа за времето след края на Първата световна война на излъганите, обезсърчени общества. Безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, които влизат в обществото, погубени идеали. "Човешкият живот е девалвирал – убивал си и до теб си виждал мъртъвци, насилието става обществено приемливо и това е нов феномен". На този фон се "раждат" доктрините на фашизма, националсоциализма и на болшевизма. Старият свят, този на "Бел епок", на рицарските правила за живеене, на "цивилизацията на нравите", се разпада не само в Ленинова Русия, но и в Италия на Мусолини и в Германия на Хитлер. Най-радикалните движения на Стария континент "се превръщат от утопия в реалност" и "революцията с кърваво насилие става примамлива".

Но по-важният въпрос е, как те успяват да убедят масите и обществата да им повярват, че "отстраняването на парламентарната демокрация и установяването на открита диктатура е онова лепило, от което гражданите имат нужда“. Това се случва и във фашистка Италия, и в хитлеристка Германия, и в болшевишка Русия. Едноличната власт на вожда е доминираща. Решенията са само негови и те се налагат през "овладяна полиция, страх, репресивни действия, създаване на паравоенни структури, функцията на армията се поема от тайна полиция, започва масово следене и контрол. И всички тези структури са работнически – така низините излизат на сцената“. Така, през идеята за тотален контрол, са подчинени животът, а и мислите на хората. Но диктатурите, особено съвременните, винаги "имат нужда от съгласие на обществата“, които са управлявани по този начин. "Двайсти век изобрети една непозната дотогава диктатура – тоталитарната“, която не може да мине без мобилизация на масите. Тези диктатури не биха били възможни без появата на такова средство за масово осведомяване, каквото е радиото, което позволява на тоталитарния диктатор "пряко да се обръща към масите".

Как радиото се превръща "от културен институт в инструмент на политиката", как работят тайните полиции и защо това са така наречените "униформени общества", слушайте в Първи епизод "Низините излизат на сцената" от цикъла "Диктаторите на ХХ век в Европа".

Музиката, специалните ефекти и звуковият дизайн в четирите епизода на цикъла са авторски – композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов.