В период на политически турболенции, растяща инфлация и кризи – кои са работещите политики за стимулиране на иновациите и по какъв начин може да бъде създадена среда, която подкрепя развитието на икономиката чрез прилагането на иновативни методи и нови технологии?
В ЕС изоставаме в иновациите, сравнено със САЩ и някои азиатски страни. Защо иновациите са толкова важни и какви са възможностите на ЕС чрез иновации и нови технологии да увеличи производителността?
Това са някои от въпросите, поставени на конференция, посветена на работещите политики за повече иновации в икономиката, организирана от евродепутата от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Тя коментира в "Нашият ден" темата:
"Кризите, с които ние се сблъскваме – здравна, енергийната, икономическа, екологична, а в момента и политическа – именно в такива моменти трябва да се търсят нестандартни решения. Трябва да инвестираме в иновации, технологии и научен прогрес, защото именно те са ключът към решаването на много от тези проблеми. Смятам, че конференцията е навременна, защото е добре да говорим за това по какъв начин да стимулираме прогрес, нови производства и привлекателни за младите хора индустрии.
За да се развиват иновациите по-успешно в България, конференцията беше именно в тази посока. Решението и ангажиментът, който аз поех, беше създаването на една общоевропейска рамка за развитие (Общоевропейски регламент) на иновациите и стартъпите. Тя трябва да включва няколко основни акцента: ясна дефиниция и разграничаване какво е стартъп или прохождаща компания и какво са малки и средни предприятия, за да може да се създадат ясни правила.
Друг ключов момент е начинът на предоставяне на финансиране на тези прохождащи компании. Държавата и ЕС трябва да положат усилия за създаването на условия за достъп на финансов капитал до тези прохождащи компании. Трябва да се създадат условия, за да не се разчита само на европейски средства и на държавен ресурс."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – официален ФБ профил на Цветелина Пенкова, ТУ София, Pixabay
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg