Той е един от българските журналисти, които има десетилетен опит точно в областта на туризма и на културното наследство, както и на туристическата индустрия. Представител на България на отговорни туристически форуми. За новините от последния Средиземноморски туристически форум разказва в "Нашият ден“ Пламен Старев, генерален секретар на АБУЖЕТ – Асоциация на българските журналисти и писатели за туризъм, и член на Борда на директорите на FIJET – Международна федерация на журналистите и писатели за туризъм.
Домакин на тазгодишното издание на Средиземноморския туристически форум е Малта. Участниците получиха по една специална папка, наречена папката „Х“. В този документ се съдържат важни изводи за развитието на туризма до 2030 г., като съдържанието ще бъде разкрито най-скоро на участвалите във форума.
Ето какво споделя туристическият експерт: "Някога светът се е въртял на и около Средиземно море. Наоколо са 7-те чудеса на света. Тогавашните туристи, които днес наричаме пътешественици, за месец, два, най-много четири са можели да го обикалят и да разгледат действително много забележителности на Стария свят. Може би е бил най-туристическото място на света".
Въпросителните пред международния туризъм са свързани с дигитализацията. Младите хора сега живеят в дигиталния свят, дори те по-малко пътуват, отколкото седят в техния дигитален свят и много по-лесно могат да обиколят света. Трите ключови думи на форума бяха: възстановяване, преосмисляне и преживяване. Отново се акцентира на качеството, което е винаги над количеството", допълва Старев.
За съжаление брандът на туристическа дестинация – България изостава от това, което тя предлага. Необяснимо е защо имаме слабо рекламно представяне, което търси България.
"От много години има страшно много програми за развитието на туризма. Аз лично не съм убеден, че те създават бранд. Създават една представа за България, такава, каквато може да се срещне в други страни. Пред туриста не застава въпросът "Аз трябва да отида непременно в България“, твърди туристическият експерт.
Пътеводителят "17 уикенда"
Това са пътеписи, чиито автори са Пламен Старев и Кристиян Минчев. Представени са най-интересните културни и исторически забележителности в 17 общини. Общо в България общините са 265, скоро ще станат 266. Всяка от тях има какво до добави към легендата за една от най-старите държави в Европа.Много от най-интересните места в страната са забравени, което е жестоко към сътвореното през хилядолетията. Днес от Димум е запазена една стена. А това е била антична военна крепост с митница, един от най-големите крайдунавски центрове на Римската империя. Била е търговската врата на Мизия. Тук е акостирала Римската флота. Руският император Александър ІІ е бил в България да укрепи духа на руските войници. Настанил се е в най-хубавата къща в Бяла – конака на Мехмед бей. Той и днес може да се види. А до него е прочутият мост на Кольо Фичето.
В Кайнарджа има една чешма. Отпиеш ли от водата ѝ, получаваш благословия от самата Екатерина Велика. Край нея граф Румянцов и великият везир Мусул Заде Мехмед подписват Кючуккайнарджанския мирен договор. В пещерите около Кайнарджа са намирали подслон първите християнски отшелници по нашите земи. Запазена е колония от седем скални манастири."
Целия разговор с Пламен Старев можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив и БНР
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...
За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..
Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..
На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път е отбелязан Денят на Земята. В проявите тогава се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. Идеята е да се привлече вниманието на хората към..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
В "Нашият ден" се срещаме с Ани Йовева – дизайнер на шевици. Тя е родена в Самоков, рисува от най-ранна детска възраст, а учителката ѝ в гимназията я..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg