За Исландия се сещаме само ако изригне някой вулкан, пуснат по радиото Бьорк или български отбор се сдобие с тамошен футболист. Но най-северната членка на Европейския съюз удесеторява населението си чрез нашествието на туристи. Площта ѝ е колкото на България, обаче там живеят едва 370 хиляди души, защото градовете са разположени предимно по крайбрежието на най-големия остров в света, възникнал изцяло благодарение на вулканична активност. Последните думи обясняват безрадостния и неплодороден ландшафт във вътрешността – стотици километри, покрити единствено с лунен пейзаж от застинала лава и тук-там мъх.
Какво тогава кара над 4 милиона туристи всяка година да посещават страната на викингите, троловете и ледниците? Отидох да проверя на място и разбрах що значи субполярно лято. В превод: 9 градуса, пронизващ вятър и настойчив дъжд. Плюс възможност да скиташ до откат, защото белите нощи не ти дават да заспиш. И да се радваш на всеки оскъден слънчев лъч. Дори и местните задължително изпадат в депресия през зимата. Нормално! След като имат дневна светлина за не повече от три часа. Какво правят тогава ли? Четат! В Исландия е прието за Коледа да се подаряват книги.
Исландия може и да не е държавата, в която мечтаете да се заселите, но определено е място, което си струва да посетите. Заради суровата и дива природа, при която всяка гледка е патос. Особено когато става дума за плажове. Да, правилно чухте. Но бреговете са последното място, където бихте искали да се изкъпете по бански. Въпреки че и такава случка заснех. Докато ние зъзнехме трагично, един исландски младеж влезе спокойно между айсбергите и започна да плува сякаш не е в Северния Атлантически, ами в топлия Индийски океан. Само по плувки!
Ватнайокутъл в буквален превод означава воден глетчер. Той е най-големият в Европа, втори по обем в света и заема 8% от територията на Исландия. Разбира се, цялата му територия е обявена за национален парк на име Скафтафел. В лоното на ледника има огромен кратер, а в него – горещо езеро, дълбоко 488 метра, откъдето идва и името му. Откъсващите се ледени парчета с размерите на средно голяма къща най-често са тюркоазени, с цвят на коктейл с Кюрасао, понеже отразяват светлината. Естествено, има и бели, но раираните като зебра разказват истории. Черните черти върху леда отразяват изригванията на вулкана. И цялата тази откъснала се от ледника красота се носи из залива в очакване на своя "Титаник", а туристите се надпреварват да я снимат от борда на лодка-амфибия. Това чудо е малко корабче върху огромни автомобилни гуми. По брега се придвижва като кола. И човек тъкмо се чуди дали ще сменя транспорта, то започва да плува в океана.
Парчетата от същия труднопроизносим ледник дават името на разположения наблизо Диамантен плаж. Разбира се, отново не става дума за излежаване върху черния вулканичен пясък. С почти религиозно благоговение човек пристъпва по дългата ивица, осеяна със скъпоценни камъни. Всъщност това са отломки от глетчера, раздробени от вълните и изхвърлени на плажа в причудливи форми, които блестят завладяващо. Редките слънчеви лъчи ги превръщат в искрящи диаманти. Ледените късове променят цвета си от наситено синьо до хирургически бяло, което на фона на черния пясък е спиращ дъха ефект от фантастичен филм.
В края на днешната разходка из Исландия – още едно ледено приключение, но този път изключително питомно, от центъра на Рейкявик. Галерията Меджик айс. Когато си навлечен с пухенка и ръкавици и на влизане ти предложат подплатена пелерина с качулка, понечваш да откажеш, но момичетата са настоятелни. Влизаш в галерията и разбираш защо. Там всичко е от лед – барелефите с мистични сюжети от древните исландски предания – сагите. Фигурите на викинги и тролове, стените, таванът, тронът, на който всеки може да се снима царствено, масите, пейките… Дори барът, където си поръчваш напитка. В чаша от лед, естествено. От замръзнала вода е дори символичният затвор, зад чиито прозрачни стени лицето ти изглежда изкривено като в панаирджийските криви огледала.
Няма начин да не сте виждали снимки от Каньона на антилопата в щата Аризона. Фотосите са любими скрийнсейвъри със завладяващите си червено-оранжеви цветове, които доста напомнят преливащите нюанси на скалите в йорданския град Петра. Каньонът се намира в земите на индианците навахо край градчето Пейж. Не е известно кога точно “бледоликите“ са..
Силвана Грънчарова и Христина Топалова-Инка казват за себе си, че са граждани на света, защото през последните 40 години са посетили над 65 държави на петте континента. От 2020 г. Силвана и Инка са в България и са съавтори на книгите "Дишай, за да живееш", "Учебно помагало по енергийна анатомия" и "Работилничка за самоуправление – за деца,..
Неотдавна бях в Киргизстан и там почти всички ме питаха "Била си си в Швейцария?". Защото някои гости сравнявали природата на далечната азиатска страна с държавата на шоколадите и Алпите. Да, наистина в Киргизстан има ледници, върхове седемхилядници, тучни ливади с щастливо пасящи крави, овце и кончета и бистри реки, от които с наслада да пиеш. Обаче..
Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. "Понякога е много трудно да разказваш как е изглеждало нещо, в случая говорим за великолепен средновековен..
Преди броени дни, в Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928", бе представена първата в България адаптирана брайлова граматика по английски език за напреднали. Помагалото на филолога и поет Майкъл Винс ще даде възможност за нови хоризонти и надграждане на основните познания, което, от своя страна, ще повиши квалификацията на незрящите..
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град...
Силвана Грънчарова и Христина Топалова-Инка казват за себе си, че са граждани на света, защото през последните 40 години са посетили над 65 държави..
Три века след нейното създаване, музикалната трагедия на Шарпантие – "Медея", намира своята майсторска интерпретация на сцената на Парижката "Опера гарние"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg