Концертът и албумът “Dreamlover” – събират за първи път баритон саксофон и женски глас

Композиторката Албена Петрович-Врачанска представя свой авторски концерт – с музика за саксофон на Жоан Марти Фраскиер и сопраното Ксинтия Кнох. Албена Петрович-Врачанска е българска композиторка, пианистка, музикална педагожка, понастоящем живееща и работеща в Люксембург. Тя е автор на повече от 600 музикални произведения в различни жанрове. Събитието е част от 53-тия Международен фестивал "Софийски музикални седмици", носител на лейбъла за качество "Европа за фестивалите, фестивалите за Европа". "Поеми – Маски, оп. 236 са много интимни дуети, написани специално за двамата изпълнители Синтия Кнох и Жоан Марти за този албум. Цикълът е вдъхновен от идеята за скритото лице, маската като символ на страх, лицемерие, лъжа, търсене на изследване на различна идентичност във всеки от дуетите", разказва Албена Петрович – Врачанска.

"Погледнала съм към различните символи на маските в албума – общо шест израза на маски съм събрала. Една от маските е на “Наталия” – представлява чувствителна жена, която забравя истинската си личност, скрита зад грима, фасадата на дама, въвлечена в играта на демонстрация и успех, опитвайки се да скрие истината дори от себе си. Другата емблема на маската е на Commedia dell'Arte. Тя е с много феминистично съдържание, базирана на Colombine et Pantalon, и двете култови – Венециански маски, свързани с Карнавала във Венеция. Маската, отнасяща се до клоуна, е свързана с Le Favori du Roy – Любимецът на Краля, се основава на твърдението "Клоунът е мъртъв, да живее клоунът“ – перифраза на "Кралят е мъртъв, да живее кралят", съдбата на Клоуна, който трябва да забавлява, но е най-тъжният човек в света. Post Mortem – е в идеята за погребалната маска, но е вдъхновена от истинската история на скритите, тайни писма и интимния дневник на Фрида Кало, намерени много десетилетия след нейната смърт, скрити от нея по време на дългото и боледуване.“

Жоан Марти Фраскиер е динамичен музикант, той се чувства дълбоко ангажиран с днешната музика и остава винаги отворен за нови артистични преживявания. Той е член на Асоциацията Bar & Co, която се занимава с развитието и разпространението на баритон саксофон в класическата и съвременната музика. Той също така си сътрудничи с холандския колектив The Baritone Institute, като провежда майсторски класове и работилници с тях. Той е създал повече от тридесет произведения на композитори като Джоан Багес, Хосе Луис Кампана, Тимоти Харенда, Албена Петрович и Енрик Риу.

Синтия Кнох е от Люксембург и получава първото си музикално образование в Консерваторията на Еш-сюр-Алзет и Консерваторията на Люксембург. След като се обучава като танцьорка, тя учи сценични изкуства в Оснабрюк (Германия). Страстта ѝ към класическата музика обаче продължава да расте, така че тя отива да учи класическо пеене в Маастрихт (Холандия). Синтия Кнох дебютира на сцената през 2000 г. в „Уестсайдска история“ на Леонард Бърнстейн. Оттогава тя участва в много оперети, опери, солови рецитали, музикални комедии и концертни предавания. През 2012 г. тя се присъединява към André Rieu и неговия оркестър Johann Strauss и после основава своя ансамбъл „Lola Marie et Les Chats Noirs“. Тя е една от певиците, които работят с успех и в двете области на модерната и класическата съвременна музика.