За визуалната артистка Мария Налбантова поетът и журналист Димитър Кенаров пише: "Винаги съм си представял, че раят е библиотека“ пише в едно свое стихотворение Хорхе Луис Борхес – цитат, изписан с големи букви над заемното гише в Столична библиотека. Ако това наистина е така, предполагам всеки посетител е праведник поне за кратко, независимо колко грехове има там долу, на площад „Славейков“, а служителите са един вид ангели, независимо че не са облечени изцяло в бяло и нямат крила (доколкото ми е известно). В този рай дървото на познанието е превърнато от непознати майстори в дървени рафтове, от които човек спокойно може да си откъсне плод без да бъде наказан за това (освен, разбира се, ако не закъснее да го върне). Библиотеката е може би най-магическият "Плод и зеленчук“.
Взели вкъщи късче от рая, хората обаче си остават хора. Отхапват от една книга, опитват да се извисят, да заживеят други животи в други светове, но нещо все ги разконцентрира и дърпа надолу: болести, любов, всекидневни грижи, скука, синдром на дефицит на вниманието. Често така и не успяват да довършат книгата, която са започнали и я връщат обратно в библиотеката-рай с известна доза тъга или може би облекчение. Там, където четенето е приключило (понякога на петата страница, понякога чак на сто и петдесетата), някои от тях оставят (или забравят) своите импровизирани книгоразделители, които ни напомнят, че дори и вече написаните книги могат да имат своя преждевременен край.
Мария Налбантова се интересува точно от тези спомени, които читателите оставят за себе си след себе си. Това са следи от онзи реален, биографичен живот на хората, там долу, на площад „Славейков“, където раят се е оказал невъзможен. Подобно детектив, тя е намерила и консервирала в своите буркани-обекти дребните, но многозначителни улики, оставени от читателите в предсмъртния момент на четене. Етикетът обозначава заглавието и автора на книгата, както и откъс от последната прочетена страница, а книгоразделителят вътре е оръжието на престъплението. Или може би това е стъкленица със самото сърце на читателя.
Поставени заедно в прозрачното пространство на буркана, остатък от книга и книгоразделител като че ли започват да общуват по нов начин. Текстът на етикета ни отправя към една реалност (възвишена/авторска), съдържанието – към друга (всекидневна/читателска). Това са сякаш два различни свята, компот от плодовете на литературата и бита, които често нямат абсолютно нищо общо помежду си, сблъскват се вкусово, противоречат си, но които понякога странно, почти мистично, се допълват. Как иначе да си обясним фалшивата столевова банкнота с герба на националния отбор по футбол, намерена в романа „Тютюн“, точно където Димитър Димов разсъждава за тежките условия на труд на работниците и ниското им заплащане? Или листовката от лекарството Torvacard за понижаване нивата на холестерол – в булевардния роман на Борис Иванов, „На почивка в Тенерифе“, на страницата на която главният герой похапва фруктова салата и череши? Навярно това е чиста случайност, но може би е съдба, предопределеност. В книгите винаги търсим скрит смисъл. Раят е, когато го намерим.“
„Книгоразделители“ се реализирани с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи" 2021.
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия. Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
