Каква е дейността на Института за държавата и правото към БАН като изследователски център? Помага ли правото за регулиране на политическите теми, на социалната политика и икономиката? Как може да се повиши доверието в правосъдието? Борбата с корупцията – алтернативи и предизвикателства.
По тези теми прави коментар в предаването "Законът и Темида" проф. Ирена Илиева, директор на Института за държавата и правото към Българската академия на науките, председател на Бюджетния комитет на Агенцията на ЕС за основните права, член на Бюрото на Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа.
Дейност, роля, място на Института за държавата и правото (ИПН) като изследователски център
"Институтът е научен център с утвърден престиж. Изследванията, осъществявани в него, имат особено значение за развитието на правната наука в България. В Института работят 34 учени, 16 от тях са хабилитирани. ИПН е структуриран в четири секции: Секция по публичноправни науки, по гражданскоправни науки, по наказателноправни науки и по международноправни науки. Към настоящия момент в ИДП се работи по следните колективни проекти: Правни проблеми на изкуствения интелект; Синергия в евроазиатските проекти за свързаност; Поръчителството и други форми на лични обезпечения; Разглеждане на търговски спорове в съдебния и арбитражния процес в Република България; Държавната власт; Тенденции в развитието на българското наказателно законодателство; Основни принципи на частното право и ефективността от прилагането им; Актуални проблеми на международното частно право в ЕС; Проект "Справедливостта – теория и емпирика".
Тематиката на колективните проекти засяга особено актуални проблеми като тези на правната регламентация на изкуствения интелект, която е в процес на формиране в ЕС; въпроси на държавната власт и конституционна уредба на Република България, българското наказателно законодателство, гражданското право, включително търговските спорове в съдебния и арбитражен процес, проблеми на международното публично и частно право. От особено значение е възраждането и на изследвания в ИДП на фундаментални теоретични проблеми на правото (в рамките на проекта "Справедливостта – теория и емпирика“).
Помага ли правото за регулиране на политическите теми, на социалната политика и икономиката?
"За съжаление по-скоро политиката определя какво ще е правното регулиране. Но ако поставим проблема в по-широк контекст, има основни принципи на правото, които задават макрорамката за регулирането на обществените отношения и които не трябва да се нарушават и прекрачват: върховенството на правото, демокрацията, защитата на правата на човека и основните свободи, социалната справедливост. За съжаление експертната дейност и потенциалът на ИДП не се използват пълноценно от Народното събрание, Министерския съвет, министерства и други централни ведомства, както и от местната власт. За съжаление правото върви след политиката."
Обучението на докторанти
"Ние имаме акредитирани 9 докторски програми, покриваме почти всички материи от правната проблематика – международно частно право, правна социология, наказателен процес, административно право и процес, гражданско и семейно право, международно право и международни отношения, стопанско търговско право и две нови – по трудово право и обществено осигуряване и по граждански процес."
Съдебната реформа
"Би трябвало много внимателно да се реформира, защото и правото, и съдопроизводството са консервативни изначално. Всяка реформа трябва да е много внимателна и добре обмислена с допитване до магистратите. Нещо, което следва да се прави задължително при всяка реформа. Съдебната реформа е нещо, за което всички говорят и не се случва. Лично аз смятам, че закриването на специализираното правосъдие е грешка. Да гледаме и да преценяваме това, което се случва в нашата съдебна система, по-широко."
Как може да се повиши доверието в правораздаването?
"Качеството на правосъдието зависи пряко от качеството на юридическото образование и подготовката на магистратите. Голяма част от учените в Института сме ангажирани и преподаваме юридическите факултети на страната. От друга страна, доверието в правосъдието зависи от правното съзнание на гражданите. Като цяло правосъзнанието в България е ниско... На трето място – значението на медиите. Без високопрофесионални медии, които да отразяват обективно процесите в правосъдието и в законотворчеството, няма да има повишено доверие. Т.е. една сложна синергия между образование, самата правораздавателна система и медиите."
Езикът на омразата в речта на политиците в България
"От години пледирам словото на омразата да се криминализира. За съжаление езикът на омразата стана норма в политическия живот на България. На българския гражданин дори вече не му прави впечатление обвинение в "мафия“, "корупция", "национален предател"... леят се всякакви обиди от парламентарната трибуна, медии, социални медии...
Много лошо впечатление ми направи използването вчера на знаме, което не е националното. Имаме стриктна регламентация за националното знаме със Закона за държавния печат и националното знаме, публикуван в Държавен вестник бр. 47 от 24.04.1998 г. Трябва по-широко обучение и то от най-ранна възраст – да се знаят тези символи на държавността – от кого и кога се използват."
Борбата с корупцията – алтернативи и предизвикателства
"Корупция съществува от най-дълбока древност и винаги ще има. Борбата с корупцията означава ограничаването ѝ в рамки, които да не засегнат съществено икономиката, социалния живот и правата на гражданите. Има такива примери за успешна борба с корупцията. Институтът също има принос още през 2008-2009 г. Ние осъществихме тогава един широкомащабен проект – сред многото обучения имахме един такъв модул за превенция и борба с корупцията. Обучихме централна, общинска и областна администрация. Да не забравяме, че легалното понятие е подкуп. Всички юристи знаят, че подкупът е едно много трудно за разкриване престъпление. Сложен въпрос, който изисква цялостна подкрепа от обществото."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – БНР
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..
В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..
На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" представя изложбата "Три поколения немски художници" и кани ценителите на съвременното изкуство на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg