Тридневният международен форум "Градски неравенства", организиран от Колектив за обществени интервенции, цели да обогати разбирането за градските проблеми на София. Участват международни и местни градски активисти, политици, архитекти, урбанисти, историци. Те ще обсъждат социалните неравенства в града, неравномерния достъп до общински услуги и жилища, етническата сегрегация и много други.
На фона на обедняваща и обезлюдяваща се България столицата ни расте, тя е най-големият, най-бързо разрастващият се и най-богатият град в страната.
"София не е България“, но София поглъща не само хора – близо 30% от населението на страната, София поглъща и пари. Чуждестранните инвестиции и парите по европейските програми се харчат главно в София, в столицата се стича и така да се каже мозъкът на България или поне онази негова част, която остава в пределите й.
Същевременно тези 30% българи, които живеем тук, виждаме какво се случва: мръсен въздух, задръствания, последен модел лъскави коли, карат по разбитите улици, гигантските строежи доразбиват тротоарите, по които се кипрят луксозни ресторанти и бутици, има болезнено презастрояване, а нови детски градини няма и пр. и пр.
Много европейски градове след пандемията засилиха политиките си в посока споделен град, град за хората, 15-минутен град – достъп до работа, здравеопазване, спорт, култура, без да се налага използване на личен автомобил, достъпен обществен транспорт, София инатливо върви в обратна посока и получаваме още от същото, при това сякаш с удвоена скорост?
Чуйте разговора с двама от организаторите на форума: Росица Кратункова, завършила е право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и магистратура по европейски въпроси в Института по политически науки в Париж; служител по застъпничество и комуникация към Международната организация "Лекари на света“ за здравните права на българите, един от авторите на доклада "Дом за всеки мисия Не/възможна", и Николай Кърков, доктор по философия на щатския колеж на Ню Йорк "Бингамтън”, преподавател по философия и африканистика в Щатския университет в Кортланд.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg