Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Роман за вкуса на петмеза от детството

Една от "най-вкусните" книги, излизали напоследък, е романът "Петмез" на Влада Урошевич в превод на Русанка Ляпова и оформена от Люба Халева. В интервю в "Литературен вестник“ Влада Урошевич казва за книгата си: 

"Моят "Петмез“ е неотделима сплав от опитите ми да съживя своите истински спомени и игрите на моето въображение – и аз самият вече не мога да ги разгранича едно от друго. Съвременната литературна наука нарича това "автофикция”, нали? Аз наистина имах вуйчо, който се казваше Александър и беше бохем и "поетична душа”. И в Скопие реално съществуваше кафе-шантан "Океан”, получил името си от Раде Драинац, където художникът Никола Мартиноски нарисува еротични фрески, заради които беше осъден да плати парична глоба от 50 (тогавашни) динара. Естествено, можех да си измисля и друг вуйчо, както и друго кафене, но почувствах нужда (удоволствие) моята художествена измислица да се осланя на истински репери в действителността.“

Писан по думите на автора с носталгия по един изгубен свят, "Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот. Макар тъжен на места, той е и ведър, ироничен, написан с любов към хората, към природата, която по магичен начин присъства в него. Малкият свят на едно градче, описан в навечерието на Втората световна война, е видян през детските очи и затова е чудноват, но и много близък. Хората, амбициите им, провалите им, въжделенията им остават на заден план, когато започват бомбардировките, но въпреки че знаем какво следва, Влада Урошевич завършва книгата с надежда, че нищо не е било напразно, че изчезващия свят на детството преминава през времето и остава в спомените.

Професор Лидия Капушевска-Дракулевска пише за "Петмез“: "В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“

Чуйте преводачката Русанка Ляпова.

Снимки – изд. Жанет 45, Роберт Янкулоски
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова книга с разкази на Пламен Антов

Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи.  Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " .  В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..

публикувано на 20.02.25 в 18:00

Николай Поляков със спектакъл за Георги Марков

"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч.  Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..

публикувано на 20.02.25 в 16:12

Румен Денев с премиера на романа "Бреговете на Бохемия"

Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..

публикувано на 20.02.25 в 16:09
„Магическият фенер“ на Антон Митов

Художествената академия – в началото и днес

Изложбата "Академията в Княжество и Царство България", с куратор Милена Балчева-Божкова, представя ранната история на Художествената академия, изтъквайки ролята на българските владетели в нея. Тази роля - може би по инерция - дълго оставаше в сянка, затъмнена от приноса на общественици, художници и първи преподаватели в Рисувалното училище. И тях ги..

публикувано на 20.02.25 в 16:05

Три дискусии и една книга, посветени на литературната критика

Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..

публикувано на 20.02.25 в 15:56