Кой и как (може да) преподава български език на бъдещите учители

Едва ли можем да очакваме младите да излизат от училище с добра езикова култура и задоволително владеене на българския книжовен език, ако самите учители не са получили достатъчно знания за съвременния български език в университетите. Това означава, че бъдещите педагози и учители по български език трябва да имат достатъчно часове по предмета и че лекциите и упражненията им трябва да се водят от квалифицираните специалисти от катедрите по българки език.

В момента това не е така. В петте големи държавни университета – Софийския, Пловдивския, Великотърновския, Шуменския и Югозападния – ситуацията е сходна. Часовете за обучение по български език са крайно недостатъчни, а решението дали те да бъдат водени от специалистите от българистичните катедри, или не е оставено на самите университети, тъй като профилът на специалиста по български език във висшите училища не е законодателно ясно очертан. Липсват и единни минимални държавни изисквания за необходимия брой часове по български език при подготовката на бъдещите учители. Учените от българистичните дисциплини се чувстват ощетени и по отношение на публикациите в научни издания. От една страна, авторитетните международни издания са предимно на английски език, което прави практически безсмислено публикуването на изследвания за българския език. От друга страна, е абсурдно да се очаква експертна оценка за приноса в българистиката от чужди или международни организации, тъй като българистиката логично се развива и поддържа на най-високо равнище в България. Липсата на подкрепа и грижа за издигане на авторитета на български издания и форуми от страна на държавата демотивира и малкото чуждестранни българисти да публикуват и да се развиват в областта на българистичните науки.

Тези и още проблеми обсъдиха преподавателите от катедрите по български език в петте държавни университета на национална кръгла маса под надслов "Българският език в глобализиращия се свят“, организирана от Великотърновския университет. Учените се обединиха около обща декларация до държавните институции, в която изразиха и загрижеността си от неглижирането на официалния ни национален език и ниското равнище на езикова култура включително и на държавните служители.

Позицията и предложенията на университетските преподаватели представиха в предаването "За думите" проф. Мария Илиева, ръководителка на Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет, проф. Красимира Алексова от Софийския университет и доц. Теофана Гайдарова от Пловдивския университет.

Снимки – ФБ профил на проф. Мария Илиева