Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Паисий – измерителят на българската памет

Снимка: РИМ-Севлиево

300 години от рождението на Пенко или Петър, както е рожденото име на великия ни възрожденец Паисий, са повод да обърнем внимание върху името и делото му. Датата пък 19 юни, която е негов празник според БПЦ, е и знак за разглеждане на историческото му дело през призмата на духовните му занимания, както и обратното.

Титулният лист на оригинала наМалцина от нас са изчели от кора до кора "История славянобългарска", но образът на о. Паисий през одата на Вазов е запечатан в народната памет  повече от внушително: "един монах тъмен, непознат и бледен /пред лампа жумеща пишеше наведен."

За познати и непознати факти, за съдържанието на "Историята" на Паисий Хилендарски – повлияна от исторически съчинения като руските преводи на "Деяния церковная и гражданская" на венецианския кардинал Цезар Бароний и "Книга историография" ("Царство на славяните") на дубровнишкия абат Мавро Орбини, говорим с професор Ваня Добрева, изследовател на делото му, и с философа професор Стилиян Йотов – за религиозния компонент в представите на Паисий за историческото развитие. В разговора се включва доцент Румен Драганов, председател на Националния борд по туризъм, който е адмиратор на о. Паисий и съдейства за увеличаване на знаците в негова памет като например т. нар. "Паисиева пътека" в Асеновград. Учителят и общественикът пък Кирчо Атанасов от Пловдив разказва за инициативата "Народните будители и аз", в която акцент тази година е бил о. Паисий.

В разговора става дума не само за историческото значение на Паисий и "История славянобългарска", а и за това, че през тези вече три века отношението към Паисий на народа и държавата ни са своеобразен измерител на националното достойнство и пиетета към историческата памет на цялата нация.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51