Казват, че на Атон са приемали жени само в един период – на Гражданската война в Гърция през четиридесетте години на 20-и век – тогава им е било разрешено да се укриват от войната.
Посещението на жени там е не просто против каноните, но и се преследва от гръцките закони.
На пешеходно разстояние от БНР, в галерия "Синтезис", можем до средата на юли да видим изложба със снимки от Атон. Неин автор е гръцкият фотограф Стратос Калафатис, който посещава Света гора повече от 30 пъти и прекарва там 200 дни в опит да усети, разбере и предаде духа на мястото.
Резултата от своя труд представя в изложби в много страни, една от които е нашата. Тук фотографската сбирка привлича със заглавието "Цветовете на вярата“.
Изложбата "Атон: Цветове на вярата" на Стратос Калафатис може да бъде видяна в галерия "Синтезис" от 12 май до 16 юли.
За цветовете на вярата, за атмосферата на Атон, творческия процес, реакциите на публиката разказва самият автор в “Нашият ден“:
"Цветовете на вярата“ е заглавие, което се опитва да опише различните начини, по които всеки вярващ и всеки човек въобще може да се докосне до толкова метафизични теми като вярата и Бог. Вярата има много цветове и много нюанси и всеки от нас има свой начин и свои нужди в досега си с нея“, казва Калафатис и допълва:
“Всеки, който е ходил на Атон, казва, че там цари една трудна за описание с думи атмосфера. Вие я предавате със средствата на фотографията. Ние сме радио и говорим – това е нашето средство за комуникация. Бихте ли опитали да кажете с думи кое е това, което Ви кара да се връщате на Атон толкова много пъти?
“При едно мое посещение в Карея, столицата на Света гора, един монах ми каза: "Който веднъж е пил вода от Света гора, винаги идва пак. Искаше да каже по метафоричен начин, че Света гора е уникално, изключително място, изпълнено с магнетизъм, на което умът ти те кара винаги да се връщаш. Това е място за религиозно поклонение от много години – повече от две хиляди, още от преди християнството.
През последните хиляда години негови жители са монаси. Това пространство има много енергия и благодат и ако човек е отворен, то му дава възможност да отнесе със себе си част от тази енергия. Тази хилядолетна история, всички хора, които са минали оттук и са се поклонили, дават енергия на мястото“, разказва още той.
Най-знаковата снимка в изложбата
“Става въпрос за портрет на двама монаси, единият гледа към другия и този поглед е като поглед на послушник към неговия старец. Двамата са отишли на Атон, когато са били осемнадесетгодишни момчета и са живели 60 години в една килия, в една малка къщичка. Тази връзка, тази любов, тази нежност и това послушание на единия към другия, този уникален поглед описват преживяването ми за всичките 200 дни, които прекарах на Атон като фотограф“, посочва Калафатис.
Какви хора са жителите на Света гора?
“Трудно е да се снимат монаси. Все пак, ако някой подходи към тях искрено и открито им обясни кой е и какво иска, в повечето случаи отделят време и пространство, за да бъдат снимани. Много посетители на Атон, предполагайки, че монасите не искат да ги снимат, се опитват да "откраднат“ тайно техния образ, но това може да е дразнещо. Начинът, по който аз снимам – не само на Атон – изисква участието на хората: да бъдем заедно и те да сътрудничат. Досега нямам спомен някой да ми е отказал, приемат с радост да ги снимам. Това, което прави фотографията, е да покаже човешката природа, човешкия елемент у тези монаси. Мисля, че по-дълбокото, по-същностното, по-метафизичното не може да бъде уловено. Беше едно велико преживяване, едно изключително пътуване и извън образите, които заснех, отнесох със себе си разговорите и времето, прекарано с тези хора“, казва още той.
Как българите приемат снимките от Атон?
“Мисля, че тук има една сърдечна публика, която с вълнение разгледа изложбата. Тази изложба е предназначена за два вида хора: едните идват, за да гледат снимки, и гледайки снимки, виждат и Атон, а другите идват да видят по-скоро Атон и не се интересуват толкова от изкуството на фотографията. Хубаво е, че тези две категории публика се срещат на тази изложба. Мисля, че българите като народ са много вярващи, големи приятели са на Света гора, не само на българския Зографски манастир там, който много от тях са посетили, но и като цяло са много близки до православната вяра“, споделя авторът.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg