Директно от зала "България" – Албена Данаилова и Марк Кадин закриват сезона на радиооркестъра

Звездна солистка и интригуваща програма – така най-кратко може да бъде описан последният за сезона концерт на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, който ще премине под наслов "Стара Европа". Великолепната Албена Данаилова – първата жена-концертмайстор на оркестъра на Виенската филхармония, ще изпълни с радиосимфониците Втория цигулков концерт на Бела Барток, а освен тази творба, която не е свирена в София повече от 30 години, диригентът Марк Кадин е предвидил още две музикални "изкушения" за публиката: "Blumine" на Густав Малер – музика, която звучи доста рядко на концертните подиуми, и "Увертюра, скерцо и финал" на Роберт Шуман.

Албена Данаилова, наричана неслучайно "първата дама на Виенската филхармония", е първата жена-концертмайсторка, записала името си в 180-годишната история на оркестъра, считан за един от най-добрите в света. Родена е в София, в семейство на музиканти. Учи цигулка при Нели Желева – в НМУ "Любомир Пипков", и при проф. Дора Иванова – в НМА "Панчо Владигеров". Продължава обучението си във Висшето училище за музика и театър в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану.След това се премества в Мюнхен, свири за кратко и в Лондонския филхармоничен оркестър. Работи като концертмайстор в Bayerische Staatsorchester, а през 2008 кандидатства за същата позиция във Виенската филхармония и е приета. Безспорен талант и изключителен професионалист, освен като концертмайстор Албена Данаилова има успешна кариера и като солист и камерен музикант. Свири редовно в България, Германия, Израел и САЩ. Има записи за немското радио "Kultur", Северогерманското радио, Българското национално радио и Българската национална телевизия. От 2011 е водач на "Ensemble Wien" (като наследник н Паул Гугенбергер и Райнер Хонек).

Албена Данаилова е професор по цигулка във виенския държавен университет. Свири на цигулка, предоставена ѝ от Австрийската национална банка.

Концертът за цигулка №2 на Бела Барток е написан в края на 1937 година по поръчка на унгарския цигулар Золтан Секели. Приживе произведението е било известно просто като Концерт за цигулка, тъй като другият концерт на Барток за този инструмент, появил се на бял свят още през 1907, е публикуван като №1 едва след смъртта на композитора – през 1956 година.

Първоначално идеята на Барток е да композира мащабно произведение под формата на вариации, но Секели го уговаря да се обърне към традиционния тричастен концертен цикъл. Барток се съгласява и така се ражда концерт с епическо-песенна първа част, лирико-фантастично Анданте (втора част) и бърз, енергично-танцов финал. И все пак композиторът написва вариации, само че ги вплита в структурата на тричастния цикъл. Никъде другаде в цялото му творчество вариационността не играе толкова голяма роля, колкото във Втория цигулков концерт. И макар в него да липсва додекафоничната техника, концертът съдържа 12-тонови теми – например в първата и третата част.

Вторият цигулков концерт на Барток е създаден в труден период от живота на композитора. Твърд антифашист по убеждение, Барток става обект на различни атаки в довоенна Унгария. Всъщност, този концерт е неговият своеобразен начин той да каже "Сбогом" на родината си, преди да емигрира в САЩ. Първото изпълнение на творбата е на 23 март 1939 в "Концертгебау", Амстердам. Солист е Золтан Секели, а диригент – Вилем Менгелберг. Американската премиера на концерта е цели четири години по-късно – в Кливлънд, Охайо, през 1943 година. Солист е един от големите цигулари на 20-и век – евреинът от руски произход Тоси Спиваковски, а на диригентския пулт застава Артур Родзински. Впоследствие Спиваковски урежда премиери на концерта и в Ню Йорк и Сан Франциско.

"Blumine" на Густав Малер е създадена първоначално като една от седемте пиеси междуактна музика, композирани от Малер "за два дни" през юни 1884 година, за представянето на пиесата на Йозеф Виктор фон Шефел "Тромпетистът от Зекинген". По-късно композиторът я включва в първата си симфония като втора част – серенада, озаглавена Анданте или "Blumine" и първите три изпълнения на симфонията са в този вид. Частта обаче е остро критикувана и по-късно е премахната от произведението на Малер след неговото трето изпълнение във Виена, а също така - и от първата публикация през 1899. От четвъртото изпълнение в Берлин на 16 март 1896 насам, Първата симфония на Малер вече се изпълнява като четиричастно произведение.

В превод "Blumine" означава "цветен" или "цвете" и мнозина смятат, че написването на тази музика е вдъхновено от привлекателното русо сопрано Йохана Рихтер, в която е Малер е бил влюбен, докато е работел в Кралския и Имперски театър в Касел през 1883 година. Стилът на това произведение има много общо с някои по-ранни творби на Малер, но в същото време показва похвати и характерни черти от доста по-късните му композиции. Музиката започва и завършва с лирична кантилена за тромпет. В едно интервю, публикувано на следващия ден след премиерата, тя е описана като "сърдечна, възторжена тромпетна мелодия, която се редува с меланхолична песен на обой. Не е трудно да се разпознаят влюбените, които разменят нежните си чувства в тишината на нощта".

Изкуството на Роберт Шуман от началото на 40-те години на 19-и век се характеризира с разширяване на неговите творчески интереси. Това в частност намира израз в последвалото увлечение по различни музикални жанрове. В края на 1839 Шуман като че ли е поизчерпал областта на клавирната музика. През цялата 1840 той сякаш е погълнат от вокалното творчество и за кратко време създава повече от 130 песни, включително и най-известните си сборници и цикли. След 1849 интересът му към песента угасва задълго и следващата година вече преминава под знака на симфонизма. През 1841 се появяват четири големи симфонични произведения – Първата симфония, симфонията в ре минор, известна като Четвърта, "Увертююра, скерцо и финал" и първата част на клавирния му концерт. А 1842 ражда редица прекрасни произведения от камерно-инструменталната сфера (три струнни квартета, клавирния квартет и клавирния квинтет). И накрая, през 1843, Шуман съчинява ораторията "Раят и Пери" и така завладява последната недокосната от него област на музиката – вокално-драматичната.

Увертюра, Скерцо и Финал е симфонично произведение, написано през 1841 година. То е в три части: Увертюра (Анданте кон мото в ми минор – Алегро в ми мажор), Скерцо (в до минор) и Финал (Алегро молто виваче). Първоначално Шуман смята тази творба за своя втора симфония. На първото представяне пред публикаУвертюра, Скерцо и Финале прието доста хладно от критиците, след което е преработено от автора през 1845 и е публикувано на следващата година с посвещение надатския композитор и диригент Йоханес Ферхулст.

Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев".

Снимки: sofiaphilharmonic.com, Здравко Петров и Wikipedia