Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Ху:

Кой може да каже кое е маловажно в науката?

Снимка: mit.edu

Всички сме чували за Нобеловите награди, вероятно мнозина знаят, че има и анти-Нобелови или Шнобелови награди, както още се наричат.

Първите анти-Нобелови награди са връчени през 1991 г. за "Опити, които не могат или по-добре да не бъдат повтаряни“. Дават се най-често на истински учени, чийто изследвания забавляват с абсурдността си. Това са наградите, които "отличават постижения, които първо карат хората да се смеят, а после да се замислят."

Доктор Дейвид Ху е носител на не една, а две анти-Нобелови награди. Това не му пречи да е машинен инженер, биолог и физик. Изучавал е математика и машинно инженерство в прочутия Mасачузетски технологичен университет и преподава машинно инженерство и биология, също така е доцент по физика в Техническия университет на Джорджия. Печелил е и Наградата за млади учени на Националната научна фондация.

Първия си анти-Нобел получава през 2015 г. за изследване върху продължителността на уриниране при животните, в което доктор Ху открива, че почти всички бозайници изпразват пикочния си мехур за приблизително 21 секунди плюс минус 13 секунди. Признава, че към темата го е насочила не толкова специализацията му в механика на флуидите, колкото това, че често му се налагало да сменя пелените на малкия си син. А през 2019 г. той и колегите му взимат наградата за изследване на австралийския бозайник вомбат, който произвежда квадратни изпражнения. При срещата си с българската публика на форума на "Рацио“ в събота доктор Ху ще разкаже и за изследването си на механизмите, с които котката се мие, без да разхищава течност. 

Чуйте разговора с Дейвид Ху, който не се притеснява да залага репутацията си на сериозен учен, интересувайки се от всичко, свързано с механизмите, по които работи природата.

"Неведнъж хората, подтиквани от едното си любопитство, са стигали до важни открития – изтъква той. – 20% от Нобеловите награди се дават за така наречените "наблюдателни проучвания". Те не търсят как нещо работи, как е устроено, те тръгват от това да се отвориш и да наблюдаваш нещо, което те интригува. Погледът ни към света обикновено е много ограничен, а ако искаме да правим наука и да откриваме зашеметяващи технологии, трябва да сме отворени.“

Снимка – mit.edu
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42