Всички сме чували за Нобеловите награди, вероятно мнозина знаят, че има и анти-Нобелови или Шнобелови награди, както още се наричат.
Първите анти-Нобелови награди са връчени през 1991 г. за "Опити, които не могат или по-добре да не бъдат повтаряни“. Дават се най-често на истински учени, чийто изследвания забавляват с абсурдността си. Това са наградите, които "отличават постижения, които първо карат хората да се смеят, а после да се замислят."
Доктор Дейвид Ху е носител на не една, а две анти-Нобелови награди. Това не му пречи да е машинен инженер, биолог и физик. Изучавал е математика и машинно инженерство в прочутия Mасачузетски технологичен университет и преподава машинно инженерство и биология, също така е доцент по физика в Техническия университет на Джорджия. Печелил е и Наградата за млади учени на Националната научна фондация.
Първия си анти-Нобел получава през 2015 г. за изследване върху продължителността на уриниране при животните, в което доктор Ху открива, че почти всички бозайници изпразват пикочния си мехур за приблизително 21 секунди плюс минус 13 секунди. Признава, че към темата го е насочила не толкова специализацията му в механика на флуидите, колкото това, че често му се налагало да сменя пелените на малкия си син. А през 2019 г. той и колегите му взимат наградата за изследване на австралийския бозайник вомбат, който произвежда квадратни изпражнения. При срещата си с българската публика на форума на "Рацио“ в събота доктор Ху ще разкаже и за изследването си на механизмите, с които котката се мие, без да разхищава течност.
Чуйте разговора с Дейвид Ху, който не се притеснява да залага репутацията си на сериозен учен, интересувайки се от всичко, свързано с механизмите, по които работи природата.
"Неведнъж хората, подтиквани от едното си любопитство, са стигали до важни открития – изтъква той. – 20% от Нобеловите награди се дават за така наречените "наблюдателни проучвания". Те не търсят как нещо работи, как е устроено, те тръгват от това да се отвориш и да наблюдаваш нещо, което те интригува. Погледът ни към света обикновено е много ограничен, а ако искаме да правим наука и да откриваме зашеметяващи технологии, трябва да сме отворени.“
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg