Идентичност в социалните науки най-общо означава отговорът на въпроса “Кой съм аз?” или "Кои сме ние?“. По неговите следи вървим в това издание на предаването "Гласът на времето“ с водещ Надежда Московска. Само че същите тези науки обаче се занимават тъкмо с факта, че възможните отговори са повече от един, а понякога са дори в противоречие, а и не се отнасят само индивида. С проф. Петя Кабакчиева от катедра Социология на СУ “Св. Климент Охридски”, д-р Мина Христова от Института по етнология и фолклористика към БАН и с културната антроположка д-р Ния Нейкова разговаряме около т.нар. "ние-идентичности" и за това как можем да мислим процесите на самоопределяне.
Проф. Петя Кабакчиева изтъкна факта, че например националната идентичност се мисли в два основни аспекта – като културно базирана, т.е. основана дори на етнически признак, или като политическа, гражданска.
В единия случай може да се каже, че се гледа повече в миналото и в споделената история, докато другият предполага много повече внимание и грижа за настоящето, за участие в актуалните процеси, които засягат членовете на групата и респективните им политики.
Мина Христова отбеляза, че особено по-младите респонденти в изследването ѝ “Българи сме, но не съвсем” изненадващо добре усещат тази разлика между двата типа национална идентичност, и то въпреки не особено високата си политическа култура. По този начин, според Христова, всъщност по-лесно се обясняват сложните връзки и непълни припокривания на етническа идентичност и например желано гражданство.
Според Ния Нейкова пък не е лошо да гледаме и в миналото и в споделената история, но градивно и по-скоро патриотично, тъкмо с грижа за споделеното пространство и живот, а не с цел противопоставяне и врагове. Също така според Нейкова е много по-лесно да кажеш какъв не си, отколкото да кажеш и да отстояваш какъв си.
И трите гостенки се съгласиха, че понятието идентичност е в известна степен остаряло и че би било по-добре да говорим за идентификация, доколкото това са динамични процеси и постоянно даване на отговори на сложни и противоречиви въпроси.
Чуйте предаването от звуковия файл.Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
Българите имат малко познания и недобра преценка по отношение на тегленето, оползотворяването и управлението на изтеглен кредит. Поне това казва статистиката, според която един на всеки трима работещи има проблемен дълг. Какво е да си длъжник в България? Кой и как трябва да помогне на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да си "стъпят на..
На 22 април 1970 г. в САЩ за първи път е отбелязан Денят на Земята. В проявите тогава се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ. Идеята е да се привлече вниманието на хората към..
Водолази от сдружението "Приятели на морето – Бургас" създадоха първата подробна карта с 28 от най-атрактивните обекти за гмуркане, разположени в акваторията от Несебър до Резово. Предаването "Нашият ден" среща своите слушателите с д-р Стефан Миринчев от сдружението, който разказва повече за проекта. Целта е да се подпомогне опознаването на..
Православни и католици отбелязват първия ден от Светлата седмица. Периодът до следващата неделя е наречен така заради светлината на Великден, който тази година съвпадна за двете деноминации на християнството. Осмият ден, с който завършват великденските празници, е свързан с идеята за блажената вечност и преобразения свят, в който няма залез...
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg