Венло в Нидерландия не се слави със своите музеи – слави се с друго: понеже е близо до границата с Германия, жителите на Федералната република обичат да пазаруват там и се тълпят по основните търговски улици всеки уикенд, разказва Биляна Михайлова от "Дойче веле". Едва ли се интересуват много от музеи, а и този, за който ще стане дума, е доста добре скрит – в покрайнините, които са по-скоро пасторални, а и самият музей е в една бивша плевня. Дори когато стигнеш до него, е почти незабележим, но съдържателят – това е най-точното му определение – не се безпокои от това: неговото желание е при проява на интерес да покаже съкровищата си на своите гости. Точно така се отнася – след като веднъж бъде уговорено посещение (принципно са възможни само групови визити) – Марсел Лендерс те посреща наистина точно като гост с кафе и сладкиш, преди да подхване разходката из експозицията.
"От восъчния валяк до DVD" – така е нарекъл музея си, в който е събрал невероятни чудеса от сферата на звукозаписа и възпроизводството на звуци, както и експонати, свидетелстващи за развитието на визуалните техники. Музеят е отворен през 2011-а година. Г-н Лендерс е успял да се сдобие не само с монтажната маса на любимата режисьорка на Хитлер Лени Рифенщал, а дори и с неопреновия костюм на един от интимните ѝ партньори от Намибия, където е прекарала последните години от живота си. Там се заела (успешно) с подводна фотография, а за да я допуснат да изкара курсовете за гмуркане, спестила 20 години от възрастта си.
Друго от "чудесата" е легендарната снимка на войника, развяващ червеното знаме на Съветския съюз над Райхстага през 1945-а година – принципно пълно менте, тъй като фотографът, на когото Москва възлага да я направи, идва със закъснение и организира инсценировка. И не изпипва нещата достатъчно – на ръката на войника има трофеен часовник, който няма как да направи добро впечатление, а се налагат и други редакции – за повече драматизъм небето е затъмнено и е добавен дим във фона. Кадърът се натъква на много критики, но популярността му в световен мащаб е факт и точно тази снимка може също да се види в музея в покрайнините на Венло, при това с автографа на фотографа Евгений Халдей.
Същинската експозиция започва с две камбани – една нидерландска и една германска, като Лендерс подробно обяснява какви са били различията в технологията на изработката – едните първо отливали камбаната и после донастройвали нейния звук, а другите си я произвеждали с готовия звук от самото начало. Следват фамозни инструменти с вид на пиано или орган, които обаче ръце не докосват – те са от предшествениците на грамофоните и магнетофоните и благодарение на различни "плочи" – в случая восъчни валяци, са били предназначени да веселят публиката на частни или обществени места. Един от тези инструменти е пристигнал чак отвъд океана – красял е навремето казино в Невада, а г-н Лендерс е успял да го придобие и да го включи в експозицията. От този вид има множество – като например уред, изтръгващ и той звуци от кръгли дискове с дупки, при който акцентът е върху химните. Демонстрират, например химна на Русия отпреди революцията и ни разказват, че ако този инструмент би се намирал в следреволюционния Съветски съюз, е щял да бъде конфискуван, но е имал щастието да се намира в Германия.
Механичните уреди за възпроизводство на звуци очевидно са най-любимите на г-н Лендерс, който обяснява, че близките му го подтикнали да отвори музея – след като години наред трупал най-различни чудеса. Като например един от няколкото грамофони с фуния – истински произведения на изкуството, който се наложило да му бъде доставен с лифт. Намерил го някъде в планинските райони на Германия и до къщата пеша можело да се стигне, но не и с кола – та грамофонът се придвижил с лифта. За грамофоните знаем всички, но може би по-малко се знае за патефоните – френската технология на братята Пате, чиито представители естествено не липсват в колекцията във Венло. Както се оказа – носители на звука са били произвеждани от какви ли не материали и с какви ли не дебелини или дължини, включително ни показват как музика може да се чуе и от тънка метална жичка, която съответното устройство някак си разчита.
Най-старият експонат в музея е от края на 18-и век – орган, който и до днес може да възпроизведе птичи трели, както едно време. Всички уреди в музея функционират перфектно и до днес. А до птичия орган от 18-и век г-н Лендерс е разположил три съвсем модерни пластмасови пиленца, които при получаването на определена команда могат да започнат да цвърчат в хор.
Една от особено големите му гордости е представеното като световно чудо през 1978-а година първо самосвирещо пиано, управлявано принципно от компютър, или по-точно от един от предшествениците му. Дигиталните данни се вкарват с касетка, а инструментът с марката "Ямаха" си свири отлично без някой да натиска клавишите. Десет години по-късно вече се появява първото наистина дигитално пиано на "Ямаха" – още по-перфектно. Той е напълно убеден, че мнозина биха му се зарадвали – ако го поставят в хола си и пуснат записите на най-големите виртуози на света, които да им прозвучат в ухото от непосредствена близост.
В същия този музей може да се види и едно от откритията на Едисън – мек восъчен фонографски цилиндър за възпроизвеждане на звуци, или пък Тефифон – работещ с касетки, звукът от които се извлича чрез сапфирена игла. Първите прототипи на това устройство, изобретено от германския инженер Карл Даниел, се използвали за военни цели през 30-те години, преди 20 години по-късно да станат достъпни и за масовите потребители. Този уред до голяма степен успешно конкурирал грамофоните, но макар качеството на звука да било по-добро от това на плочите със 78 оборота, отстъпвало на виниловите плочи.
Пътешествието из историята на свирещите устройства естествено не минава без боксовете, които не само свирят, а и прожектират – филмовите им "колеги" също са във Венло и предлагат на вниманието кратки етюди, били популярни навремето. Но експозицията съвсем не се ограничава с миналото – г-н Лендерс е включил и най-съвременни апарати на Банг и Олуфсен например, с които не само можеш да намериш радиостанции от цял свят, но и да им зададеш тематиката, която те интересува. Пуска българско радио, а паралелно споделя какво е открил, разследвайки профила на радиостанциите на един или друг континент, в един или друг регион. Демонстрира ни еднообразието на арабските радиа, в които единствен акцент са проповедите.
В музея е разположен и специален салон, в който лично може да се установи какво разнообразие от звуци могат да предложат прескъпите колони, в зависимост от това как ги настроиш. А има и концентриран върху дизайна на уредите сектор – комбинация между добрия звук и добрия външен вид, постигнат от изтъкнати майстори на изискания интериор. Е – изискан за времето си, тъй като там повечето експонати също са исторически. Но няма никакви проблеми да се направи и поредния скок към съвременността – когато се видят особено екологичните експонати в колекцията като уреди без батерии или пък такива, които използват рециклирани.
Няма как да се види и опише всичко, което г-н Лендерс е струпал през годините – включително шпионски уреди за запис или пък специални детски телевизори, чиито монитори са инсталирани в косматото туловище на камила. Даваме си сметка за това и ни се иска музеят да беше някъде на по-централно място и да имаше по-голяма реклама – за да го видят и чуят повече посетители. Но за г-н Лендерс това не е толкова важно – той е напълно щастлив и насаме със своите съкровища. Паралелно продължава да се грижи за динамичната експозиция – сигурно само след година музеят ще изглежда другояче. А свидетелство за интереса към него от страна на всички възрасти са поместените на сайта снимки на най-стария и на най-младия посетител – единият е на 99 години, другият – на две седмици.
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..
Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..
В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..
Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...
С проф. Джън Дзин от Китайската художествена академия разговаряме в "Terra Култура" за артпроекта "Пастир на светлината" и България като първа локация на Expeditionary Light Project. В ефир превежда Преслава Павлова. Проф. Джън съчетава технологии и изкуство, за да създава мултисензорни преживявани. Творчеството му е социално ориентирано,..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg