Археолозите проф. Диана Гергова и проф. Фикри Кулакоглу и фондация "Пътят на траките" представят в Националния археологически институт с музей при БАН турско-български проект за дигитализация и популяризиране на културното наследство на Древен Канеш и историята на 70-годишните археологически разкопки на Кюлтепе.
"Кюлтепе е един от най-добре известните и древни археологически обекти, особено ако говорим за бронзовата епоха. Най-голямото откритие там са глинените таблички, над 23 000, изписани с клинопис, които представляват всъщност архивите на асирийската държава. Народите, населявали Кюлтепе, са се научили рано да пишат и да четат. В тези таблички е описано всичко, което е било свързано с пари, другата част от живота им не е намерила място.“ – казва проф. Кулакоглу, който е директор на археологическия обект от 2005 година. – Известно е, че в представата на обикновения човек археолозите са като Индиана Джоунс, а за други сме грабители на гробници. Но трябва да кажа, че археолозите наистина обичаме гробници. В Кюлтепе мъртвите са били погребвани под пода на къщите и когато ги разкопаваме, намираме много интересни обекти. Ние не търсим артефакти за забавление на публиката, а си поставяме конкретни научни задачи.“
Научните разкопки в Кюлтепе, който се намира в съвременна Турция, започват още през 1948 г. от проф. Тахсин Йозгоч. Днес археолозите се опитват да разгадаят бележките в дневниците на своя професор, който е използвал османски и старотурски език. Проектът за дигитализация на археологическите находки в Кюлтепе включва картите, дневниците, тетрадките от обекта, както и самите глинени плочи. Ще бъде възможно да се правят и виртуални разходки из обекта.
Чуйте проф. Диана Гергова и проф. Фикри Кулакоглу в звуковия файл.
Снимки – Национален археологически институт с музей - БАН
100-годишнината от рождението на Георги Парцалев се отбелязва с различни инициативи през 2025 година в цялата страна. За любовта към актьора, която няма срок на давност, за предстоящите празнични инициативи и за представянето на новото допълнено издание на книгата "Хамлет от град Левски" в Регионалната библиотека "Николай Вранчев" в Смолян,..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим да подкрепяме родното, макар, защо да крием, български са само сърцата ни и бельото ни, като с бельото при някои редактори има изключения. Модерни времена! И все пак, важно е желанието и то понякога дава своите плодове, както ще се убедите в неделя веднага след новините в 18 часа , но освен него, можете да..
В дните на пролетното равноденствие в много страни по света се отбелязва Празникът на пролетта и обновлението Науръз. Преди много хиляди години на Изток Науръз се празнува като началото на новата година и малцина знаят, че в деветата по големина страна в света Казахстан този празник се чества доста широко. През месец март в Страната на..
В Световния ден на кукления театър в "Артефир" се включва куклената актриса и режисьор на куклени постановки Анна-Валерия Гостанян. И днес Гостанян е в процес на репетиции в Младежкия театър "Николай Бинев", където поставя като режисьор куклените пиеси за деца " Парченце от Луната", "Мечо Пух", "Малката кибритопродавачка". Най-новият..
Добрата литература не само разказва интересни истории, а умее да припомня забравеното, да разкрива за читателя непознатото. "Последният войнишки император" се казва новият роман на издателя и писател Костадин Костадинов. Костадинов е познат на читателите с успешния си дебютен роман "Ловецът на пеперуди", отличен с литературните награди "Хеликон"..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg