Губим ли се в преводите на книгите, които четем?

Дали професионалните преводачи изпълняват своята мисия? Преводаческата дейност се смята за най-трудната, защото за нея се изискват творческа мисъл и въображение. За разлика от другите видове преводи, при художествената литература трябва не просто да се предаде основната мисъл на текста, но и да се отрази авторският стил, неговото естетическо виждане, атмосферата на текста, както и хуморът, настроението. 

Трудът на преводача се преплита тясно с изкуството. Отличното владеене на език не е достатъчно, трябва и писателски талант, който се развива с години. Големият въпрос е дали професионалният преводач изпълнява точно мисията си и дали превежда правилно заглавията на книгите? 

В "Нашият ден" д-р Антон Каро, неврофизиолог, методист-сугестопед, експерт по хуманни педагогики, коментира колко лесно можем да се изгубим в превода. 

Разминаване между превод и смисъл лесно може да обърка читателя, когато говорим за детски книги. Измислянето на нови думи, за да се търси оригиналност, води до нелепи интерпретации. Например "Приказки от селвата" ще обърка децата, защото правилният и издържан превод на български ще звучи "Приказки от джунглата", посочва Каро. Тази детска книжка е написана в далечната 1918 година от Орасио Кирога, определян за един от основоположниците и признат класик на латиноамериканската литература.

"Българите са с намаляваща грамотност в един все по-грамотен свят. Те не могат да работят с контекст, той се появява, когато към едно изречение добавим второ“, казва Антон Каро.

Самото четене на срички спомага за функционалната неграмотност. Децата се учат да произнасят думите механично, без да се замислят. В продължение на три години те обработват четенето, докато то се превърне в изразително. Детето трябва да разпознава текста, за да може да го украси емоционално. Представяте ли си четири години, да се учите да четете? Не е вярно, че децата се научават да четат до края на първи клас, допълва Каро. 

Вчера от от Министерството на образованието и науката оповестиха, че 88% от децата, явили се на матурите след 4 клас, не могат да обяснят смисъла на думата "пожарникар“. Антон Каро твърди, че в подобен анализ се посочва, че: "Учениците са по-добри по български  език, отколкото по математика. Това звучи като крокодилът е повече зелен отколкото дълъг" .