Чуждицата "римейк" не е новост в българския език, но в публичната реч присъства по-често не със специализирани, а с метафорични употреби. Основното значение се отнася към определен вид филми, създадени въз основа на по-ранни, но такива в родното ни кино все още се броят на пръсти. Може да се установят аналогии на тази практика в други области и изкуства, които да съществуват под същото или под други, синонимни названия. От търговска гледна точка новата версия на един успешно преминал през екраните филм дава по-сериозни гаранции за материален успех, отколкото едно напълно ново (и неизвестно) заглавие. Но това условие е валидно преди всичко за т.нар. "масова културна продукция" или за "културната конфекция“. Ала има и много интересни и художествено значими творби както на киното, така и на литературата и музиката, които също можем да отнесем към практиката на римейка.
В какви случаи и при какви условия разработването не само на един познат сюжет, но и позоваването на предходните му реализации се явява необходимо условие за създаването на художествена творба със сериозен въздействен потенциал?
Говорим за първия брой от поредицата на Института за литература при БАН "Studia Litteraria Serdicensia", който събира, редактирани и обогатени версии – своего рода римейкове – на доклади, представени на националната научна конференция "Повторение, обновление – практики на римейка", организирана съвместно от Секция "Теория на литературата“ в Института за литература към БАН и Катедра "Теория на литературата“ във Факултет "Славянски филологии“ на СУ "Св. Климент Охридски“.
Огнян Ковачев и Пламен Антов разказват за сборника, но дават и полезни примери, илюстриращи понятието, както и обясняват къде свършва римейкът и почва плагиатът.
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..
Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния "Космонавтите само минават" ...
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg