Доц. Милена Якимова: Медиите и съдът са структурите, които ни правят общество

Как навлиза антидемократичната пропагандна вълна в българските медии след есента на 2013 г. до наши дни, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова, преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски“ и автор на книгата "Страх и пропаганда“.

Какво е недемократична пропаганда

"Първото в пропагандата е "митичната конструкция", която идва от това, как пропагандният разказ употребява идеята за време и как ни говори за бъдещето, защото пропаганда е не просто реч и думи, а реч, която иска да бъде ефикасна. Това означава, когато дойде подходящият момент, тя да ни "цъкне" копчето и ние да сме готови да се задействаме или да се въздържим от действие според желанията на друг. Според желания на цели, които не са ни ясни. Очакванията ни какво ни е подготвил светът и бъдещето ни ориентират в нашите желания – някои неща искаме да избегнем, в някои искаме да се втурнем. Науката прави едни вероятностни модели от типа – "Ако – то" – полага нещата в контекст и казва: "Ако това продължи да се развива така, пък онзи бъде жив и здрав, от кръстосването на тези сили най-вероятно е...". Пропагандата поставя бъдещето в модалността на неизбежността – писано е, значи ще стане." Например, когато нашият президент каза, че е ясно, че Русия ще спечели войната в Украйна бързо. Това е чисто митична конструкция."

Как се подготвя пропагандата

"От 2013-а в България тече "дълбока оран" – това е чисто негативната предподготовка на почвата, за да бъдат хвърлени после конкретни семена в конкретен момент. За да сме готови или поне да не се противим много силно, или тия, които ще се противим, да сме предварително очернени. Тази "оран" представлява опаковане на тревогите на хората в озлобление. Насъсква се озлоблението, като се внушава на хората, че живеят мизерно и зле. Което не е вярно за много голяма част от българите. Кремълската пропаганда влезе масирано през финансирани от Кремъл издания, след анексирането на Крим през 2014-а". Тогава тя циркулираше във вид на полуфабрикат и беше заимствана в България от местни олигархични кръгове, които искаха за частни, тактически цели тогава да делегитимират антиолигархичните и "зелените" протести. Тогава през идеята за "соросоидите" и "грантаджиите" бяха очернени много хора и бяха делегитимирани летните протести от 2013-а. През това очерняне се провеждаха определени интереси. Но това е лесната част на "дълбоката оран", която използваше леви критики, които идват отвътре на либерално-демократичния свят и критикуват определени процеси в либерално-демократичния свят, но те се изваждаха от контекста и критиката за несправедливостта на неравенствата се превръща бързо и лесно в критика на Запада."

Неутралитет

"Това, което ни прави страховити жертви на пропагандата, е увереността, че тя е лъжа. Всеки си казва, че може лесно да разпознае лъжата, но понеже пропагандата много по-често си служи с истината извън контекст, а не с лъжата, като се зачете човек и види какво означава неутралитет във всички хиляди медийни публикации, започва да се чуди какво иска да каже българският президент. По същия начин ни се подмушва Кремълска опорка и с тезата да не даваме оръжие, защото искаме мир. Опорка е и че неутралитет губи този, който има самостоятелна външна политика. И ние го чуваме от кого – не от някой аватар на Кремъл, а от българския президент."

Ключови думи на антидемократичната пропаганда

"Преди началото на войната в Украйна по 39 статии дневно заливаха медийното ни пространство с ключови думи като: "колективният Запад", "анти-Русия", "европейска върхушка", "западни господари" и такива подобни. От началото на войната, още от първия месец, броят им скочи десетократно – на 397 за ден. в последния месец на войната спаднаха на около 200 на ден."

Кой унижава българските журналисти

"Това е разказът за ужасната самота и несигурност, в която единствената солидарност на българските журналисти е тази на колективното унижение. Усещането за колективното унижение идва, според интервюираните журналисти, от собствениците на медиите, в които те работят. Част от тях бяха щастливци да могат да се оттеглят от топ темите на деня, т.е. да не правят истинска журналистика, а да отидат в някаква маргинална област. Някои журналисти казаха при проучването, че са благодарни на главните си редактори, защото главните им редактори имат сами грижата да публикуват нещата от флашките, които политици им дават, без да товарят хората от редакцията на съответната медия с мръсната работа."

Защо не говорят публично за това

"Няма гилдийни тела. През всичките тези години натискът върху журналистите стигна до  заплаха за физическа разправа срещу тях. Тези хора имат семейства, деца и право на своите страхове. Явно цялото ни общество няма скоро да се освободи от страховете си. Също така общественото мнение беше надъхано срещу всякакви професионални гилдии, включително социолози, политолози. Проблемът е, че когато например излезе калпава социологическа литература, ние си казваме: "е, колегата нещо...". А всъщност трябва да се реагира, защото гласовете ни стават все по-самотни – самотни журналисти, самотни учени, самотни хора, без своите колективни тела."

Кой има полза България да изглежда така и прави "дълбоката оран"

"Бизнес, който се храни директно от държавата. Бизнес, на който държавата не му трябва като посредник и гарант за прозрачността и спазването на някакви договори. Това са бизнеси, които се хранят директно от държавата, в това число и такива "мискински" бизнеси като това с български държавни пари да се правят руски енергийни тръби, срещу което някакви хора получават комисионни. На такива хора не им трябва свободна журналистика. Проблемът е, че част от този пакет, дошъл през Кремълските опорки, поставя и хората, които казваме тези неща в графата за например "соросоидите". Тоест цялото ни общество не си издържа структурите, които го правят общество, и се превръща в тресавище, а структурите, които ни правят общество, са медиите и съдът.

"Дълбоката оран" на пропагандата действа като приспивна песничка. Но това е само началото, подготовката да ни бъде натиснат спусъка, когато му дойде времето, а спусъкът може да е например референдум за излизане на България от НАТО. По мои изследвания от 2013-а насам в анонимните медии имаше много здрава подработка именно по тази тема, че НАТО застрашава националната ни сигурност. Пропагандистите ни казват: "Ти си малък човек, не разбираш от големи работи, но си всъщност истински доблестен гражданин, ако псуваш ромите и бежанците – това е истинска смелост." Така стават нещата."