Езикът, подобно на родния ни град, подобно на страната, на която принадлежим, е един от любимите ни хора, към които трябва да подхождаме с грижа. Опознаваме го, харесваме го, доверяваме му се, но това не ни пречи да му се ядосваме за всички малки кривини, които носи и поддържа в себе си, за опита му да се нагоди спрямо времето и хората, макар да не е длъжен да го прави. Обичаме го – за това, което е, но най-вече за онова, което не е. Търпим го – ние него и той нас, особено когато си мислим, че сме по-хитри от него и ще го надлъжем и надприказваме.
Разбира се, той ни отвръща със същата тази любов, защото ние сме хората, които го държим буден все още и го караме да си поема дъх всеки ден – и то не с първата дума, която сме казали или написали, а още с тази, която едва сме си помислили. Този език заслужава да говорим със и за него. Този език празнува всеки ден.
Особено когато осъзнаваме какво казваме, как и на кого го казваме. Особено когато се стремим да се отнасяме с уважение към него, също както към живота, който живеем и който също като езика е дар, но не и даденост.
В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност имаше безброй инициативи, които отбелязаха езика, но "Какво се случва“ избра да се спре не толкова на една от всички тях, колкото на това да навлезе в сърцето на писмеността, за да проведе разговор за думите, които ни променят; за смисъла да говорим и четем нашия език; за нуждата да изписваме онова, което казваме; за българското в българския език; за желанието да възпитаме отговорност и да отгледаме любов към езика; за възможността да се доближим до личността му, до пулса му; за езика като мост, който става все по-устойчив, вложим ли правилното усилие за строежа му; за осъзнаването, че животът и езикът са безвъзвратно слети и зависими един от друг, че езикът – това сме ние.
На 24 май в "Какво се случва“ за езика като любим човек мисли размениха поетите и издатели Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова, инициатори на кампанията "24 книги за 24 читалища", която от тази година ще се провежда ежегодно, защото има смисъл само когато говорим езика заедно.
Чуйте защо в звуковия файл.
Снимки – издателство "Библиотека България"
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg