Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Елка Няголова с приз за поезия на стотните годишни награди на СБП

4
Снимка: Надя Попова

Поетесата Елка Няголова е тазгодишния лауреат на Съюза на българските писатели (СБП) за поезия. Новата ѝ поетична книга "Парапет за душата" спечели не само читателите, но и литературната критика.

"Парапет за душата" – тази метафора се появява в не едно и две стихотворения на едноименната нова книга на Елка Няголова… Най-малко в поезията изреченото може да бъде тълкувано буквално, нали тя е изкуство на индиректното, често подсъзнателно внушение, също както и музиката. Трябва да притежаваш слух, който да трепти на същата честота, като словото на поета. И въпреки всичко, влязъл в омагьосаната гора или в "тайната градина" на Елка Няголова, в съзнанието ти се материализира гледка, усилена от реален световъртеж и сърдечен спазъм. Нещо повече – усещаш се да вървиш като по въже или по хлъзгава тясна пътечка на главоломна височина. И единственото, което те пази и задържа да не паднеш, е той – Парапетът за душата, който я огражда от бездната на Небитието", споделя в послеслов за новата книга на Елка Няголова редакторът ѝ Надя Попова.

Стихосбирката "Парапет за душата" съдържа пет цикъла: "Р.S. За едно хвърчило", "Горчиви песни", "Призрачни лагуни", "Високосна любов" и "Стръмни сезони". Тя е съвместно издание на Славянската литературна академия и издателство "Български писател".

Поетесата, която живее и твори във Варна, представи в студиото на "Артефир" още две новипоетични антологии, чийто издател е – "О, като отечество" и "Любовта – солта на живота".

Димитрина Кюркчиева разговаря с Елка Няголова за прибежищата на Духа и Словото в нейната юбилейна житейска година.


Не/литературно четене

Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си –
на живота, пунктирал тези дълги, предълги есени.
Любовта си остана непрочетена книга за слепи.
И напразно се взирам: всички думи в нея са слети.
И очите отслабнаха за моите собствени грешки.
И пробягват през ред и през хора, които съм срещала.
Помътня и окото на деня – как конеца ще вдене?!
Моят ден все премигва със очи на невиждащ младенец.
Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си,
Но през ред се повтарят във живота ми грешки и есени.
Преживявах съдбите на Ботев, на Димчо и Яворов.
А пък свойта пропуснах и сега отмъщава ми, явно.
Иде време за прочит. Но нали есента е предълга,
крие всичко в мъглите, а показва сърдечните дългове.
Задимява душата ми като шума пред зима пожертвана.
А над мен, а над нас сякаш пеят и плачат жерави…
Елка Няголова

Елка Няголова
Родена е през 1952 г. Завършва с отличие Първа гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в родния си град, а след това – славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", София. Работи дълги години в централния периодичен печат в София. Печата в литературни издания от 18-годишна възраст. Стихове и разкази пише от ученически години. Печата във всички престижни издания за литература и култура у нас. От ранна възраст първа я представя пред публика именитата добруджанка Дора Габе, а сред поръчителите при кандидатстването ѝ в СБП е Елисавета Багряна.
Днес (освен в България) печата и в изданията в много страни: Гърция, Великобритания, Франция, Русия, Украйна, Братислава, Варшава, Белград, Кишинев, Рига, Браила, Санкт Петербург, Берлин и др.
Членства в национални и международни творчески организации:
• Член на Съюза на българските писатели и на неговия Управителен съвет – два мандата.
• Основател и Президент на Славянска литературна и артистична академия.
• Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество "Знаци".
• Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите.
• Редовен член на Академията за руска словесност.
• Редовен член на Академия "Поезия".
Авторка е на книги на български език, сред които:
"Не съм Пепеляшка"; "Нулева група"; "Правопис на надеждата"; "Делфини на сушата"; "Петият сезон"; "Земен гейм"; "Требник или Писма от Белоногата"; "Белият влак"; "Ние"; "Писма от/до брега"; "Слънчев кладенец"; "Шест грама"; "Парапет за душата"; "Немите камбани".
Има 11 издадени книги на други езици – в Русия, Украйна, Сърбия, Франция, Македония, Полша, Хърватска, Гърция.
Книги с нейни преводи: Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто преводач е /превежда главно поезия от 5 езика/. Редактор и издател е на множество книги, сред които и на 10 световни антологии; Нейни стихове са превеждани и издавани на 20 езика в съответните страни;
Носителка е на национални литературни награди, сред които:
• "Златният пегас" от "Южна пролет" (за дебютната ѝ книга), 1985;
• Ботевата награда за поезия на ИК "Христо Ботев" за 2005 г.;
• Голямата награда "Изворът на Белоногата", давана за цялостно творчество;
• Първата носителка на националната награда "Дора Габе"; също за цялостно творчество;
• На националната награда "Мара Белчева";
• На националната награда "Божидар Божилов"
• На Почетен диплом на Съюза на българските писатели – за принос в националния литературан процес;
• Награда "Варна" (колективна – за Славянска академия), за художествен  превод;
• Годишната награда за поезия (за 2021 г.) на Съюза на българските писатели;
Лауреат е на международни книжовни награди в:
• в Полша – "Белият ангел на поезията",
• в Русия – орден "Гр. Державин",
• в Русия – на Есенинската литературна награда "Златна есен",
• в Латвия – на наградата на Международната асоциация на писателите "Лев Толстой",
• в Русия – на Пушкински медал за поезия - от Академията за руска словесност;
• в Черна гора – на международната награда "Св. Стефан Щилянович";
• във Великобритания – на международната награда "Славянска брошка";
• в Латвия – на международната награда "Кехлибарен трилистник";
• в Сърбия – наградата "Литературен Аполон" и наградата "Арка";
• в Македония – на международната награда "Македонски книжовен Дедал"…
• в Русия – Международната литературна премия "Югра"; на международната награда за превод "Словес слязующая нить", както и на Златен диплом от Международния литературен форум "Золотой Витязь";
• в Сърбия – Почетен гражданин на гр. Сирмиум / Сремска Митровица;
• в Република Сръбска (Б. Х.) – Голямата награда на Дружеството на писателите по време на VІ Международен панаир на книгата и др.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мориел Георгиева, Елина Кешишева, Велин Манов и Нора Христова

Силата на жените чрез изкуството в изложбата "Контакт" на Елина Кешишева

Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с фондация "Импрув" те призовават за промяна чрез свързване със света на другите. Кешишева представя своя човешки и творчески интерес към темата за силата на жените и тяхното умение да преминават от..

публикувано на 02.07.24 в 17:15

Завръщане – фотографска изложба на Силвио Томов

Силвио Томов споделя, че: "Темата за завръщането може да се разглежда от много аспекти. Основният от тях е, че фотографията ни помага да (съ)преживеем отново и отново определена емоция, настроение или миг. Образите, това са тези късчета спомени, които остават завинаги запечатани в съзнанието ни. Според големия режисьор Андрей Тарковски детството на..

публикувано на 02.07.24 в 16:25

Петя Кокудева: Срещите с хора по света са като терапия

"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под формата на кратки разкази, щрихи, срещи или наблюдения за човешката природа и силата на културните различия. "Стори ми се честно още в увода да призная, че винаги има трудности и..

публикувано на 02.07.24 в 11:15

Отвореното поле за културен обмен между Централна и Източна Европа и Китай

За пътя към сътрудничеството в областта на креативните и творчески индустрии между Източна и Централна Европа и Китайската народна република – разговор с Юлия Томова и Влад Гицоайка . Повод за срещата в студиото на "Нашият ден" е проведеният Пети форум на културните и творчески индустрии между Китай и Централна и Източна Европа . Юлия..

публикувано на 02.07.24 в 10:18

Лятото на "Тротоара 2020": Музика, култура и TRAP Fest Open Air 2024

С настъпването на лятото читалище "Тротоара 2020" представя своята вълнуваща лятна програма, в която ключово събитие е TRAP Fest Open Air 2024. Председателят на читалището Деян Янков разказва повече за инициативата. Всички събития са с "вход свободен" и предоставят уникална възможност за младежите да бъдат активна част от организацията, публиката и..

обновено на 02.07.24 в 10:08