Темата за интеграцията на бежанци отново придоби актуалност в цяла Европа. Нов задълбочен доклад на проекта NIEM разглежда интеграционните политики на 14 страни от ЕС през 2021 г. и показва, че държавите, които днес приемат най-много бежанци, са най-малко подготвени за това. Сравнителният анализ разглежда всички аспекти на интеграцията с помощта на над 150 индикатора, вкл. в области като право на пребиване, събиране на семейства, жилищно настаняване, здравеопазване, социална сигурност, достъп до заетост, образование, професионално обучение, изграждане на мостове с приемащото общество и др.
Проучването показва, че България е сред страните с най-лоши условия за интеграция с 37.1 от 100 точки. След нас се нареждат само Полша и Унгария, а първенци в класацията са Швеция, Франция, Литва и Испания. Сравнителен анализ спрямо 2017 г. показва, че в България ситуацията е в застой, като спрямо 2019 г. дори отбелязваме лек спад с 0.9 точки с негативно развитие в сферата на социалната сигурност.
България няма достатъчно развита правна рамка и работещи политики, които да подпомагат интеграцията на бежанци, вкл. страната не осигурява целево държавно финансиране за такива дейности. Друго негативно развитие е, че през 2021 г. България прие нова Национална стратегия по миграция (2021-2025), която заличи думата "интеграция“ от заглавието на документа. За сравнения предишната стратегия се наричаше Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020).
За това как се справя Европа с интеграцията на бежанци, какви са структурните проблеми и временните решения, както и последните резултати от новия европейски доклад за интеграция представя в "Аларма" Бистра Иванова от "Мулти култи колектив".Чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – личен архив
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg