Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Реалистично ли е бъдещето без фосилни горива за нас и за Европа

Георги Стефанов
Снимка: WWF

Покрай кризата със спрените газови доставки от Русия на дневен ред отново излезе темата за газовите находища в България. Има ли ги и може ли България да стане газово независима?

"Този сегмент на проучване, добив и пласмент на изкопаеми горива е базиран така: някъде някой обявява бомбастично откритие, че е открил голямо количество, което цели привличане инвеститори, акционери, повишаване на акциите, като по този начин се търсят сериозните инвестиции за проучване и добив, обяснява Георги Стефанов, началник на политическия кабинет на вицепремиера по климатични политики.

Самите проучвания са скъпи, най-често газ не се намира или се намират малки количества, което води до загуби в сектора и налага търсенето на нови находища – което е малко пирамидална структура.

Направете една кратка справка в Гугъл и ще видите как на 10-15 години някой е откривал колосални количества газ било в българския континентален шелф на Черно море, в Добруджа или Северозападна България.

Проучванията за газ са правени още през 50-те, 60-те и 70-те години. Те са довели до откриването на минерални извори. Част от балнеоложките ни курорти са строени именно след проучвания за газови находища.

Най-добрата новина за българската икономика и енергетика е, че България е много малък консуматор на газ. Консумацията на домакинствата и индустрията е на 10 пъти по-ниски нива от средноевропейските. Това дава на България добра възможност да помисли как да прескочи един невъзобновяем източник на енергия с друг.

Доскоро не беше рентабилно, когато имаш малко количество, да го добиваш. Сега е друго с високата цена, но този момент с високите цени ще е за кратък период.

Природният газ, който би трябвало да наричаме фосилен – както е правилното му име, а не природен – е 28 пъти по-вреден парников газ от въглеродния диоксид и единственото добро нещо е, че се разгражда по-бързо в атмосферата – за 20 вместо за 200 години – изтъква Стефанов.

България не е зависима от газ, което обаче не ни прави много щастливи, защото в последните 15 години сме плащали най-високите цени за газ и това донякъде е довело до неслучването на всички енергийни стратегии. Всички документи предвиждат една масова газификация, която обаче не е случила, понеже газът е бил скъп и затова не се е наложил.

И сега, когато имаме едно в пъти нарастване на цените, да се надяваме, че газът е решението едва ли не на всичките ни проблеми, е вероятно най-недалновидното (да не кажем друго) решение.

При следните дадености: ниска зависимост от газ, високи цени и икономика, която не се нуждае от газ, е крайно време да намерим решенията, които ще превърнат България в модерна, енергийно  базирана на икономика 4.0 страна, а не да гледаме назад и да не гоним модели, отпреди години.

Европейската комисия представи REPowerEU Plan, който цели да приключи с енергийната зависимост на ЕС от руските изкопаеми горива, които струват на данъкоплатците около 100 милиарда на година. 85% от европейците смятат, че ЕС трябва рязко да намали зависимостта си от руски газ.

В момента имаме уникалния шанс да направим този преход. Залогът е бъдещето на България и е крайно време да погледнем напред, за да спрем да произвеждаме емигранти, а имигрантите да ни заобикалят.“

Чуйте разговора с Георги Стефанов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25
Д-р Наталия Темелкова

Сладостта понякога горчи...

Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..

публикувано на 18.11.24 в 16:35