Партиите в Народното събрание очаквано не показаха единомислие спрямо пакета от антиинфлационни мерки, които правителството представи на брифинг в Министерския съвет.
Без изненада опозицията намери кусури в представените предложения, определяйки мерките като “закъснели“, “проинфлационни“ и “популистки“. От коментарите на представители на управляващата коалиция обаче проличаха както недоволството, съпътствало до последно преговорния процес, така и желанието на една или друга партия да се похвали, че именно благодарение на нейните усилия дадена мярка е била приета.
Мерките на правителството – проинфлационни или социални?
“За мен антикризисните мерки са погрешни, както се изразиха и много други специалисти. Много е погрешно да се говори, че инфлацията е привнесена. Елементи от нея са привнесени, но тя се мултиплицира тук.
Нейни елементи са привнесени заради високи цени на суровините, включително и горива. Имаше изявление, че увеличаването на доходите на някои ниско доходни групи не влияе върху инфлацията, тъй като тя е привнесена, което не е вярно. Когато се увеличават доходите на нискодоходни групи, се увеличава тяхното потребление, което е фокусирано върху много ограничен кръг необходими блага, като мляко и хляб.
Когато се фокусира високо потребление върху ограничен кръг блага, тяхната цена се вдига. Още повече, че тези блага се произвеждат на национално ниво и са малотрайни. Това веднага ще увеличи инфлацията в малката потребителска кошница и то без да е привнесено“, казва в “Нашият ден“ икономистът Щерьо Ножаров и пояснява:
“Нека разгледаме някои цифри от пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия, която прогнозира икономически растеж на България през 2022 г. само 2,1%. В същото време безработицата е около 5%. Ние ще постигнем прогнозирано едни много минимален икономически растеж при почти пълна заетост, при европейски фондове и при бюджетен дефицит. Това показва, че към момента икономическата политика на България не е наред.
Къде тук идват анонсираните антикризисни мерки? Те са с фискален характер, който е погрешен. Трябва да се създадат инструментите на паричната политика. Тя дава бърз ефект и резултат, а фискалните мерки трябва да ги допълват. От всичко, което се изговори до момента, отсъства БНБ и парична политика.“
Според него мерките са грешно разчетени, защото доходите в последните години се увеличават, но не се увеличава покупателната способност.
“Ако трябва да предприемем правилните мерки, те ще бъдат свързани не с увеличение на доходите, а с паричната маса в обръщение. Мерките трябва да бъдат базирани само на инструменти на паричната политика, а фискалните да бъдат само допълващи. Това, което сега ще направим, в най-добрия случай, ще даде ефект през следващата година. Успокоение на инфлацията с тези мерки през тази година няма да има“, посочва още Ножаров.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg