Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена.
Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник.
Живеят непоносимо дълго, до наши дни.
Иначе са връстници на новата българска държава.
Провират се през войни, бунтове, преврати.
Но Историята е само декорация.
Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт.
Героите трябва да издържат и на двете.
И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща.
Късната – привлекателна.
Но мигар някой някога си е отивал навреме?
Новият роман на Иван Станков "Късна смърт" продължава "разказа за линията на самотата". В него главен герой като че е Времето. Романът плува като кораб – назад – от спомен към спомен. Двама мъже герои – две възможни различни биографии. В романа се появяват и български литературни силуети, лица на своето време – Яворов, Димитър Талев, Иван Динков, Георги Марков – писатели, които означават своето време и са скрити репери.
Как в един огромен роман се побират действия и събития от 140 години живот? Проф. Иван Станков разказва в "Артефир" за новата си книга:
"Реших да експериментирам в този роман и да създам усещане за история, което да не смазва читателя. Винаги съм избягвал (в добрите късни литературни традиции от 60 години на ХХ век) да бягам от конфликта, но в тази книга съм използвал контраста – той невинаги предполага конфликт. Двамата ми герои са двете крайни точки на човешката отсечка. Единият е христолюбив, добронамерен, на прага на човешката праведност, другият – влиза като малък и симпатичен злодей Шопенхауеров тип, иска да управлява съдбата си. Може да се каже "съвършеният кариерист". Накрая съм се опитал да бъда милостив към него чрез другия герой.
Не исках романът да бъде исторически – все пак историята има декоративни функции, въпреки че в него има и политически фигури – те са само преминаващи сенки край героите, като фон и сценография. Смятам, че не сме се променили много от библейските персонажи до днес. Двамата герои изразяват две линии на една сложна спирала.
Исках да избягам от носталгията, носталгията непрекъснато предполага времева дистанция. Исках "Късна смърт" да бъде "на живо" и затова има и ретроспекции, и интроспекции – назад и напред във времето. Исках да раздвижа читателя да излезе извън историческата ритмика на българския ХХ век и да почувства времената леснопреодолими чрез собствената си памет, за да не бъде времето постъпателно и читателят да си пусне хронометъра. Рискувах много да объркам читателското внимание, но читателят трябва да бъде изпитван."
Въпросът е за Една голяма любов, която преодолява всичко. "Това е тема, която е възможно най-универсалният ключ за разбирането на света и на човека. Темата за любовта и за смъртта ни съпътстват от времето на Хектор и Андромаха. Писателите лесно намират тематичния извор, въпросът е да се намери нов език, нови ситуации, в които да бъдат разположени героите. Тримата ми герои образуват нещо като любовен триъгълник. Любовното чувство винаги ме е вълнувало и в предишните ми книги. Любовта е най-голямата и най-трудната тема на света."
Чуйте повече от звуковия файл.
Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др.
Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др.
Автор на книгите "Спомени за вода. Dm“ (2014), "Улици и кораби. Gm“(2017), "Имена под снега. А7“ (2019) и "Вечерна сватба“ (2020).
Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал "Култура“, "Стоян Михайловски“ и "Хеликон“.
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg