Европа се намира в момент, когато особено категорично трябва да отхвърли икономическите си взаимоотношения с проблемни управления от ценностна гледна точка. И тук не става дума само за Русия, но и за Китай и други държави с проблемна или липсваща демокрация.
Професорът по валутно-финансови въпроси от Икономическия институт на БАН Искра Христова-Балканска коментира в "Нашият ден“, че държавите трябва да приемат собствен път на развитие или собствена концепция за национално оцеляване, за да приспособят своите икономики към съответните изисквания и предизвикателства в съвременната геостратегическа среда.
Разточителната бюджетна политика винаги води до нарастване на инфлацията.
По думите на икономическия експерт, въпреки възобновяването на икономическия растеж, през 2021 г. ЕС се сблъска с преодоляването на редица отрицателни ефекти, които бяха причинени от пандемичната криза. Темпът на нарастване в световен мащаб остана различен по страни. Икономическото възстановяване на Китай, беше последвано от възстановяване на американската икономика, както и от страните от ЕС.
В еврозоната положителното икономическо развитие и нарастването на реалния БВП за съжаление е по-ниско в сравнение с темпа на растеж на БВП на главните търговски контрагенти на ЕС – САЩ и Китай. Дори в края на 2021 г. Европейското индустриално производство достигна нивата си от преди пандемичната криза, но спадна с 0,3% през последното тримесечие на 2021 г.
"Трудно е да се направи прогноза до каква степен ЕС може да се отдели напълно и да преустанови връзките с т.нар. "недемократични режими", твърди проф. Балканска. ЕС прие преди година специално споразумение, с което изисква стриктно проследяване на инвестиции, които се извършват от трети страни“, посочва проф. Балканска.
Интервюто с проф. д-р Искра Христова-Балканска можете да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
