Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Забраната на добива и вноса на ценни кожи у нас – на дневен ред

Снимка: Ася Чанева

Все повече държави в Европа въведоха забрани за добива на ценни кожи: Австрия, Словения, Обединеното кралство, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Нидерландия, Северна Македония и множество региони на Белгия.

У нас Националната гражданска инициатива (НГИ) за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в Република България се стреми чрез законодателни промени да сложи край на фермите за ценни кожи в страната.

През юни 2018 г. в Народното събрание бяха внесени 51 234 подписа в подкрепа на забраната добива на ценни кожи в България.

В България има една ферма за американски норки, до село Маджерито – Стара Загора, започнала е да работи през 2016 г. Капацитетът ѝ е 128 000 животни.

На 12 май пред парламента активисти на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията) настояха за пореден път за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които да се забранят фермите за развъждане на животни за ценни кожи. Представители на КАЖИ се срещнаха с депутати от управляващата коалиция, за да им представят проект за законодателни промени.

Преди месец министърът на околната среда Борислав Сандов публикува проект на заповед, с която забранява развъждането и вноса на американски норки у нас заради нарушаване на биоразнообразието

Общественото обсъждане на проектозаповедта на министър Борислав Сандов приключи на 10 май. Той съобщи, че ще потвърди заповедта за забрана вноса и развъждането на норки в България, и че са постъпили над 1500 становища – повечето в подкрепа на заповедта.

Чуйте какво споделиха активистите от КАЖИ пред Ася Чанева за предаването "Какво се случва":

КАЖИ настояват за промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, в който да забрани отглеждането в България на животни заради тяхната кожа – тази промяна ще се отнася не само до американските норки, но и до всички видове животни, които се отглеждат заради кожите им – чинчили, лисици и други.

Чуйте интервюто на Ася Чанева за АЛАРМА с Петя Алтимирска – председател на Сдружение КАЖИ.

Мотивите за пълна забрана на вноса, отглеждането и развъждането на животни за ценни кожи у нас са много и засягат не само животните, но и хората и природата. Заради животните, защото:

- те изпитват болка;
- дивите животни трябва да живеят в дивата природа;
- нито едно същество не бива да страда в името на модата;
- не е хуманно отношението към същество, което му позволява да докосва през целия си живот единствено телена клетка.

- няма приложими стандарти за хуманно отношение, които да не нарушават ПЕТТЕ СВОБОДИ за хуманно отношение към животните, базирани на Европейската конвенция за защита на животните (ETS № 87) и Директива 98/58/ЕС, които са:

- свобода от глад и жажда;
- свобода от дискомфорт;
- свобода от болка, нараняване и болести;
- свобода за изразяване на нормално поведение;
- свобода от страх и страдание.

Ферми за животни, отглеждани за кожите им, са ненужно зло и заради хората, защото:

- все повече хора не приемат за морално да се убиват животни заради мода, суета и пари;
- потребителите искат да са информирани откъде идват продуктите, които ползват;
- не се налага хората да изкарват прехраната си чрез убийство на невинни същества.

Хората, живеещи в близост до фермите за животни, напускат и продават имотите си на безценица заради ужасните миризми, насекоми, зарази и набези от избягали норки над домашни и селскостопански животни в близост до фермите.

Здравето на работниците е в опасност, защото са подложени ежедневно на азотните и токсични съединения – животните се умъртвяват с газ, а за одирането и съхранението на кожите се използват различни химикали.

Мотивите по отношение на природата:

- има доказан риск за дивата природа и биологичното разнообразие – американската норка е инвазивен вид.
- осезаеми и видими са замърсяванията на въздуха, почвите и водите, които неизбежно причинява този бизнес – добивът на ценни кожи е доказано една от най-замърсяващите индустрии в света.


Снимка – Ася Чанева


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илия Налбантов

Илия Налбантов: В Украйна има една скрита мобилизация

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" беше обсъдена темата (Не)възможните прогнози за войната в Украйна. Гост в студиото беше военният експерт Илия Налбантов, с когото се върнахме към прогнозите му от предишни предавания. Илия Налбантов: Украйна е обречена да победи Илия Налбантов, военен експерт: Украйна върви бавно към..

обновено на 26.06.24 в 12:14

Какво е пикълбол?

Запознаваме слушателите на 'Нашият ден" със спорта пикълбол – новата спортна мания в Европа и у нас . Пикълболът се появява през 1965 година в САЩ и представлява ракетен спорт . Съчетава в себе си елементи на тенис, тенис на маса, бадминтон и може да се играе и в открита, и в закрита среда. От 2022 година съществува Българската..

публикувано на 26.06.24 в 11:28

Изкуствен интелект – непредвидимо бързо ли се развива?

Гост в рубриката "Темите на деня" е Петър Петров, експертът, който ни предупреждава, че животът ни няма как да е същият след изкуствения интелект. Предстоящата му книга, посветена на тази тема, обещава да разкрие нови аспекти и предизвикателства, пред които ще се изправим с развитието на технологията. В предаването той сподели, че..

обновено на 26.06.24 в 11:11

Хазартната зависимост – възможна ли е промяна?

Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ е Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни и..

обновено на 26.06.24 в 10:18

Екологията като емоция – природата като дом

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..

публикувано на 25.06.24 в 11:26