Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Забраната на добива и вноса на ценни кожи у нас – на дневен ред

Снимка: Ася Чанева

Все повече държави в Европа въведоха забрани за добива на ценни кожи: Австрия, Словения, Обединеното кралство, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Нидерландия, Северна Македония и множество региони на Белгия.

У нас Националната гражданска инициатива (НГИ) за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в Република България се стреми чрез законодателни промени да сложи край на фермите за ценни кожи в страната.

През юни 2018 г. в Народното събрание бяха внесени 51 234 подписа в подкрепа на забраната добива на ценни кожи в България.

В България има една ферма за американски норки, до село Маджерито – Стара Загора, започнала е да работи през 2016 г. Капацитетът ѝ е 128 000 животни.

На 12 май пред парламента активисти на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията) настояха за пореден път за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които да се забранят фермите за развъждане на животни за ценни кожи. Представители на КАЖИ се срещнаха с депутати от управляващата коалиция, за да им представят проект за законодателни промени.

Преди месец министърът на околната среда Борислав Сандов публикува проект на заповед, с която забранява развъждането и вноса на американски норки у нас заради нарушаване на биоразнообразието

Общественото обсъждане на проектозаповедта на министър Борислав Сандов приключи на 10 май. Той съобщи, че ще потвърди заповедта за забрана вноса и развъждането на норки в България, и че са постъпили над 1500 становища – повечето в подкрепа на заповедта.

Чуйте какво споделиха активистите от КАЖИ пред Ася Чанева за предаването "Какво се случва":

КАЖИ настояват за промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, в който да забрани отглеждането в България на животни заради тяхната кожа – тази промяна ще се отнася не само до американските норки, но и до всички видове животни, които се отглеждат заради кожите им – чинчили, лисици и други.

Чуйте интервюто на Ася Чанева за АЛАРМА с Петя Алтимирска – председател на Сдружение КАЖИ.

Мотивите за пълна забрана на вноса, отглеждането и развъждането на животни за ценни кожи у нас са много и засягат не само животните, но и хората и природата. Заради животните, защото:

- те изпитват болка;
- дивите животни трябва да живеят в дивата природа;
- нито едно същество не бива да страда в името на модата;
- не е хуманно отношението към същество, което му позволява да докосва през целия си живот единствено телена клетка.

- няма приложими стандарти за хуманно отношение, които да не нарушават ПЕТТЕ СВОБОДИ за хуманно отношение към животните, базирани на Европейската конвенция за защита на животните (ETS № 87) и Директива 98/58/ЕС, които са:

- свобода от глад и жажда;
- свобода от дискомфорт;
- свобода от болка, нараняване и болести;
- свобода за изразяване на нормално поведение;
- свобода от страх и страдание.

Ферми за животни, отглеждани за кожите им, са ненужно зло и заради хората, защото:

- все повече хора не приемат за морално да се убиват животни заради мода, суета и пари;
- потребителите искат да са информирани откъде идват продуктите, които ползват;
- не се налага хората да изкарват прехраната си чрез убийство на невинни същества.

Хората, живеещи в близост до фермите за животни, напускат и продават имотите си на безценица заради ужасните миризми, насекоми, зарази и набези от избягали норки над домашни и селскостопански животни в близост до фермите.

Здравето на работниците е в опасност, защото са подложени ежедневно на азотните и токсични съединения – животните се умъртвяват с газ, а за одирането и съхранението на кожите се използват различни химикали.

Мотивите по отношение на природата:

- има доказан риск за дивата природа и биологичното разнообразие – американската норка е инвазивен вид.
- осезаеми и видими са замърсяванията на въздуха, почвите и водите, които неизбежно причинява този бизнес – добивът на ценни кожи е доказано една от най-замърсяващите индустрии в света.


Снимка – Ася Чанева


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Лъжата

В това издание на подкаста "Импулсът в мен" говорим за лъжат! Присъства ли тя в нашето ежедневие, кога ползваме лъжи, можем ли да живеем без тях и как се справяме със сложните ситуации, до които стигаме, след като излъжем? Чуйте!

публикувано на 17.03.25 в 13:13
Проф. Момчил Методиев, Ана-Мария Кръстева и Роман Стоянов

Ролята на БПЦ при спасяването на българските евреи

Ако не помним миналото и не си взимаме поуките от него, има опасност то да се повтори. Като   насочвам темата към съдбата на българските евреи по времето на Холокоста, си давам сметка колко болезнено труден и противоречив може да е разказът за онази епоха. Защото няма как да се избегне въпросът защо евреите в пределите на Царство България (около 50..

обновено на 17.03.25 в 12:29
Илюстративна снимка

Интерактивно обучение: Учители се запознават с обработката на сателитни данни

"Голямото предизвикателство при поява и предотвратяване на бедствия" е част от инициатива на ЕС, свързана с програмата "Коперник" за ученици. Събитието, отворено за ученици и учители, ще се проведе на 19 март в Интер Експо Център. По време на него екип на Института за космически изследвания и технологии към БАН ще проведе обучение за учители, свързано..

обновено на 17.03.25 в 10:45
Арх. Петър Диков

Арх. Петър Диков: Развитието на града не е администриране, а перспектива

За историята на Съюза на архитектите в България (САБ) и предизвикателствата пред съвременните архитекти разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на САБ по повод 60 години от основаването на съюза. Българското техническо дружество, създадено през 1885 година в Русе, е едно от първите професионални сдружения в България. През 1893..

публикувано на 17.03.25 в 10:35

Акцентите в предстоящото изложение "Световно образование 2025"

Дни преди откриването на изложението "Световно образование 2025" разговаряме с Николай Христанов от "Интеграл", организатори на изложението. Христанов запознава слушателите на "Нашият де"  с за тенденциите във висшето образование в чужбина, възможностите за кандидатстване и кариерните перспективи. На 22 март в гранд хотел "Милениум" ще..

публикувано на 17.03.25 в 09:50