На тържествена церемония в Аулата в Ректората румънската писателка Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии с подкрепата на Факултета по класически и нови филологии.
Ето какво сподели Ана Бландиана в "Артефир":
Чекмеджето с аплодисментите
"Аплодисментите в моята книга са нещо доста отрицателно и много се надявам, че аплодисментите, които получавам аз, няма да приличат на тях."
Цензурата
"По онова време за всяка една книга са се пишели доклади/реферати. Четейки ги в днешно време, човек остава с впечатлението, че са написани от почитатели – с много хвалебствени думи. И едва накрая има едно изречение, което казва "Негодно за публикуване".
ХХ или ХХI век
"Казва се за ХХ век, че това е най-страшният век в историята на човечеството заради двете световни войни. Но това, което се случва в ХХI век, не говоря за войната, а за едно понятие, което по никакъв начин не мога да разбера – т.нар. "политическа коректност", която тръгна от Америка, разпространява се в Европа и която при всички положения произхожда от комунизма. И в най-черните си кошмари не бих си представила, че Данте би бил сложен в черния списък и забранен за публикуване."
Наше ли е нашето време
"Моят век беше ХХ век. Помня първия път, когато чух тази идея за роботите, и си казах: "Ох, слава богу, че не съм вече толкова млада". Но си мисля, че и днешните млади хора не биха се чувствали добре в едно такова общество, в което живеят роботи. И си мисля дали в тази цялата система на манипулация не се опитват първо да роботизират хората и след това те да бъдат заменени от роботи."
Поезията – автентичното свидетелство за нашето съществуване
"Да, стига да успее да предаде всичките тези чувства. Поезията е по-автентична и по-точна. Но съвременната поезия е достигнала до такъв един стадий, в който е прекомерно херметизирана и не може да достигне до своята публика."
Превод за ефир – Ванина Божикова
Чуйте повече от звуковия файл.
Ана Бландиана (Отилия Валерия Коман) е родена на 25 март 1942 г. в Тимишоара. Баща ѝ е свещеник, който през комунизма прекарва много години в затвора, майка ѝ – счетоводителка. Дебютната ѝ книга излиза през 1952 г. в Клуж. За свой псевдоним избира името на родното село на майка си в Трансилвания. Заради произхода си и по-точно заради съдбата на баща си постоянно изпитва трудности при публикуване на произведенията си. През 1967 г. се премества за постоянно в Букурещ. През 1975 – 1977 г. работи като библиотекарка в Института за изобразително изкуство. От 1976 г. преводи на нейни произведения започват да се публикуват зад граница. От това време е под постоянно наблюдение от страна на тайните служби като дисидент. След революцията от 1989 г. активно се включва в обществения и политическия живот на страната. Тя е почетен президент на румънския ПЕН-клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, основател и директор на Мемориала на жертвите на комунизма.
Член е на поетическата академия "Стефан Маларме“, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията.
Носител е на наградата за поезия на Съюза на румънските писатели (1969), наградата за поезия на Румънската академия (1970), наградата за проза на Асоциацията на румънските писатели (1982), Хердерова награда (1982), Националната награда за поезия (1997), Наградата "Opera Omnia“ (2001), наградата на Виленица (2002), Ордена на почетния легион (2009) и на други национални и международни награди и отличия. Почетен гражданин на Тимишоара (2002).
Една изложба с творби на Дечко Узунов, свързана с творческото наследство на големите български художници, се откри в галерия "Дечко Узунов" и продължава до 15 юни. Експозицията "Дечко Узунов. Образни мотиви на български моми и невести" им а за цел да популяризира творческото наследство на големия български творец и е част от програма..
"Гласовете на модата. Антология на съвременния български моден дизайн" е ново изследване на Нели Митева, преподавател и дизайнер, създател на платформата "Иван Асен" 22. "Книгата представя 30 от актуалните и активно работещи в момента дизайнери, които са създатели на свои индивидуални марки и лейбъли. – казва Нели Митева- Обособиха се и подтеми..
Премиерата на новата стихосбирка на поета, преводач и публицист Владимир Левчев "География на съня" събира почитателите на поетичното му перо в залата на галерия U P.A.R.K в Пловдив. Представянето се организира от издателство "7 ЛЪЧА" и галерията. Стихосбирката "География на съня" събира поетичните творби на Левчев, в които неизменно присъства..
В епизод 578 "Трамвай по желание" представя на своята публика едно от обещаващите млади лица на българската кинематография Радо Петров. Радослав Петров завършва НАТФИЗ. Той е сценарист на български и международни телевизионни сериали и късометражни филми. През 2021 Радо публикува заедно със своя партньор – известната тик-ток звезда Мими Шишкова..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120 години от рождението на авторката. Възстановена през 2006 г. в ново пространство в близост до парка "Заимов", оттогава досега галерията развива музейна програма, която показва на публиката..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg