Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Стоян Сгурев: Невземането на страна може да окуражи агресора

Снимка: Емил Николов

Какво е неутралитет в контекста на войната в Украйна, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ проф. Стоян Сгурев, доктор по социология от Станфордския университет и професор в ЕSSEC – Париж.

"Неутралитет е нееднозначна концепция. Единият смисъл е състояние на неподкрепа на всяка от двете страни в конфликт. Другият смисъл е липса на ясно изразено мнение, липса на ангажираност и конотацията за безличност. Тези два смисъла дават възможност концепцията да бъде обсъждана по два различни начина от обществото. От една страна, може да се тълкува като желание да бъдеш безпристрастен, но в негативен план може да бъде видяна като незагриженост, липса на мнение и липса на емоционална ангажираност със страната, която е нападната.

Тези лингвистични разделителни линии се виждат и в българското политическо пространство и се припокриват с политическите разделения. Неутралитетът изглежда привлекателна концепция, но има ситуации, в които неутралитетът губи привлекателността си – тези, в които има изострен конфликт.

Да не забравяме, че ако запазваш еднакво разстояние и от агресора, и от потърпевшия, тогава на практика слагаш знак за равенство между тях, т.е. обезсмисляш делението на агресор и жертва. Неутралитет сам по себе си не е неутрален. Заемането на неутрална позиция в ситуация на изострен конфликт, не прави по-вероятно прекратяването на конфликта. Понякога една неутрална позиция може да спомогне за изострянето на конфликта."

Как бива представен неутралитетът в България

"Тук той се припокрива изцяло с политическия интерес. Ние си мислим, че когато лавираме между двете страни, когато търсим да сме третата страна, без активна позиция, това непременно ще доведе до намаляване на напрежението. Но това не е така, защото, когато има несъпоставимост на силите, както е в случая с войната в Украйна, тогава седенето настрана и невземането на позиция може в известна степен да окуражи агресора."

Социалният конфликт в България

"Не можем да разделяме външнополитическия от вътрешнополитическия конфликт. Те са свързани. Позицията спрямо Украйна се припокрива с разделителни линии в българското общество. Политическите елити инструментализират разделението на обществото и това води до подобен тип смайващи нагласи, каквито видяхме в проучването на YouGov. Това не е прецедент. Насаждането на противоречия се използва за чисто политически цели."

Политиката на снишаване

"Още при предишното правителство на ГЕРБ имаше такова снишаване и желание да не привличат вниманието на Европа, надявайки се, че по този начин ще бъде отвлечено вниманието от вътрешнополитическите проблеми на България. Това напомня как в руската опозиционна преса се говореше за този натиск върху хората, който остава от времето на Съветския съюз, в който си едновременно вътре и вън от системата. Т.е. живееш в системата, но има начини, по които можеш да си вън от нея. Снишаването е всъщност устойчив навик, който идва от социализма – дори и да не си съгласен с нещо, да можеш да подкрепяш това нещо."

От цветен филмът стана черно-бял

"Ситуацията в Украйна вкара разнообразието на социалния живот в една двойнственост, където трябва да си или от белите, или от черните. Но в България управлението и външната ѝ политика са водени само от нейните зависимости. Заедно с наратива за енергийната зависимост, който беше използван от правителството на ГЕРБ. Въпросът е конкретната политика на управление да не се свежда до управление на зависимости. Във външната политика трябва да има ценностен елемент и България да се държи като член на ЕС и НАТО. Опасно е, когато поведението на един политик е сведено до конкретни интереси."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Ема Константинова: От мечтите за изкуство до преподаването на филмово продуцентство

Гост в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" беше д-р Ема Константинова, преподавател в специалността „Филмово и телевизионно продуцентство“ в НАТФИЗ. В ефира на предаването тя сподели повече за своя житейски и професионален път, разказа за проектите, върху които работи, и разкри своите виждания за преподаването, режисирането на живота и работата със..

публикувано на 05.07.24 в 11:23

Пътуване с усмивка и лимонада. Какво ни казва един шофьор в Атина?

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" редакторът Светла Тодорова споделя интересна случка от пътуването си в Гърция. Тя разказва за преживяване в автобус, който свързва пристанището Пирея с летището на Атина. Рано сутринта в началото на седмицата Светла и семейството ѝ се отправят към летището, за да хванат полет за София...

обновено на 05.07.24 в 09:18

Екстремно лято

Екстремните спортове са необятна вселена, в която пристъпваме върху дъска за kite surf. Още по-необятна и труднодостъпна вселена са облеклата за екстремни спортове, в частност за кайт сърф. Марианна Калъчева – Мери и Калина Палавеева влизат в тези две вселени почти на шега, с лекотата и свободата на младостта, но и с увереността, че могат..

публикувано на 04.07.24 в 17:30
Мемориалът в планината Ръшмор

В Деня на независимостта на САЩ празнуваме българо-американското приятелство

На днешната дата (4 юли) САЩ отбелязва своя национален празник – Деня на независимостта . През 1776 година след Американската революция бившите 11 британски колонии обявяват своята независимост от британската корона. С подписването на Декларацията за независимостта тогавашният Конгрес поставя основите на американската държава, като "страна на..

обновено на 04.07.24 в 16:25

Европейско финансиране за семейни фирми и креативни индустрии – възможности и успехи

В рубриката “Темата на деня” на предаването “Нашият ден” обсъждаме с адвокат Биляна Тончева възможностите за европейско финансиране за развитие на креативните и творчески индустрии. Европейските фондове предоставят до 150 хиляди лева безвъзмездно финансиране за български предприятия и фирми от творческите индустрии по оперативна програма “Иновации и..

обновено на 04.07.24 в 12:06