В поредицата на "Неделен следобед" за представяне на непознати оперни творби в годината, когато се отбелязва от рождението на Ференц Лист екипът на предаването избира да излъчи вероятно единствения запис на единствената опера на Лист.
Опера със странна история. Написана е от момче на тринадесет години, което никога след това няма да се върне към този жанр. Малко напомня на историята на Моцарт, който на дванайсет години създава "Бастиен и Бастиена". Историята се повтаря и в начина по Адам Лист отвежда сина си да изнася концерти първо във Виена, а после и в Париж, точно както Леополд Моцарт представя малкия Волфганг в европейските дворове. От 1823 г. бащата и синът са във френската столица и само след година името на детето, което виртуозно свири на пиано е известно на всички. През пролетта на 1825 г. Адам Лист предлага операта на сина си на ръководството на Парижката опера. През юли жури от именити музиканти между който Луиджи Керубини и Франсоа Боалдьо приемат творбата. Премиерата е на 17 октомври 1825 г. в зала "Пелетие" на Парижката опера под диригентството на Рудолф Кройцер, а заглавната роля изпълнява прочутият Адолф Нури, принцесата е Каролин Грасари. Следват още три представления, след което операта е абсолютно забравена. Дълго време се е смятало, че партитурата е изгоряла по време на пожар в операта. Едва през 1903 г. Жан Шантавоан открива ръкопис, затрупан в архивите на Парижката опера. Следват дълги година, в които музиколози изследват и допълват партитурата и едва през октомври 1977 г. след 153 години забвение операта е представена на фестивала "Ференц Лист" в Лондон.
Много от познавачите на творчеството на композитора твърдят, че не той е написал операта. Изследвайки партитурата те откриват много общи черти със стила на Фернандо Пайер, при когото Лист учи композиция. За щастие са открити писма на Адам Лист до Карл Черни, в които той описва създаването на опера, лекотата с която пише момчето, грешките и трудностите, които среща. Сигурно е, че в оркестрирането младият композитор е подпомогнат от Пайер.Либретото е типично романтично. Основава се на средновековна приказка, намесват се свръхестествени сили, които подпомагат щастливата развръзка. Либретото е на Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан.
Лина Раман, биограф на Лист, пише: "Настъпи 17 октомври (1825), денят, в който "Дон Санчо" трябваше да бъде представен пред публиката. Блестяща публика се беше събрала в Операта. Рудолф Кройцер беше диригент, благородният и прославен тенор, Адолф Нури изпя главната роля; всички изпълнители направиха всичко възможно, за да осигурят успеха, а обществеността проследи първата творба на младия композитор с нарастващ интерес. На финала аплодисментите бяха безгранични; публиката възторжено ръкопляскаше на обичаните от тях изпълнители и най-вече на Нури. Тогава последният, висока и величествена фигура, с преливаща приветливост, взе на ръце младия композитор, все още твърде дребен за своите четиринадесет години, и го изведе пред публиката, чието ликуване беше безгранично. Кройцер също дойде, погали го и го прегърна. Адам Лист беше извън себе си от радост. Сълзите се стичаха от очите му. Подобен прием на "Дон Санчо" надхвърляше всичките му очаквания! Франц, напротив, се радваше само заради баща си. Поведението му беше сериозно, почти сърдито, заради Нури, който го е извел пред публиката, въпреки нежеланието му".
Записът, който предлага програма "Христо Ботев" на 15 май от 14 часа е на "Хунгаротон" от 1986 г., диригент Тамаш Пал, възпитаник на консерваторията "Ференц Лист" в Будапеща.
Действащи лица и изпълнители:
• Дон Санчо – Жерар Гарино
• Елзира – Юлия Хамари
• Алидор – Ищван Гати
• Паж – Каталин Фаркаш
• Зелиза – Илдико Комлоши
• Дама – Мария Задори
• Кавалер – Габор Калай
Хор на Унгарското радио и телевизия, Оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал.
Съдържание на операта "Дон Санчо" от Ференц Лист
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg