Величината и обаянието на стореното от двамата славянски първоучители е толкова огромно, че много скоро след смъртта им те стават „знаме“ в църковни и светски борби за надмощие и влияние върху славянството, в движения за национално обособяване, освобождение и обединение, за църковна независимост, просвета и т.н. Днес те също са символ на духовното и културното единство на европейската и християнската общност.
Ликовете на светите братя откриваме върху пощенски марки и картички, значки, монети, ордени и медали, техни монументи се издигат далеч извън пределите на България. Единствено тук обаче (поне от досега известното) те са изобразени върху знамена – бойни и мирни. Особено ценно сред тях е Самарското знаме, дарено на българските опълченци през 1877 г. То е ушито и извезано от монахините на Иверския женски манастир в град Самара, а иконите на двамата просветители са нарисувани с маслени бои върху платното от петербургския художник Николай Симаков. Самарското знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей. Там се пазят и две български бойни знамена от Балканската война с ликовете на славянските просветители – главното знаме на Македоно-Одринското опълчение и знамето на Трета Солунска дружина. Първото е изработено по проект на художника Иван Мърквичка и е осветено на 28 октомври 1912 г. в Пловдив, а българската царица Елеонора слага собствен вензел на знамето.
Образите на Кирил и Методий като символи на националното обединение и прогрес са извезани и на едно карловско знаме от 1884 г., на знамето на Българското научно благотворително дружество „Братство“, създадено през 1892 г. в Букурещ, на знамето на асеновградското православно християнско братство „Св. Кирил и Методий“, активно подпомагащо българските бежанци от Източна и Западна Тракия (1926 г.), на македонското благотворително братство „Св. Кирил и Методий“ в Кюстендил (20-те години на ХХ век) и др.
Не може да се каже върху колко знамена на просветни институции и особено на училища, носещи името на първоучителите, също са изобразени портретите им. Има и доста любопитни образци като знамето на работническото печатарско дружество в София от 1934 г., на едната страна на което четем надписа: „Долу вечерната и празнична работа. Да живѣе осемъ-часовий работенъ день!“.
Тези ценни образци, както и текст, проследяващ историята на припознаване и „употреба“ на почитта към делото на светите братя в Европа, откриваме в чудесния двуезичен албум „Кирил и Методий. Образи. Памет. Идентичност“ на Кирило-Методиевския научен център при БАН, публикуван в изпълнение на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“. За съжаление ограниченият тираж е изчерпан. Добрата новина е, че предстои публикуването му в интернет. В предаването гостуват авторките проф. Веселка Желязкова и доц. Десислава Найденова.
В ценностната скала на българите образованието винаги е заемало едно от първите места. Затова началото на всяка нова учебна година е като национален празник. И тази не направи изключение. Както обикновено учители, ученици и родители бяха поздравени от министъра.На сайта стои поздравът на сегашния министър Цоков. "У важаеми ученици и Вие, скъпи..
На 17 септември, втория (не)учебен ден за софийските училища, разговаряхме с един нов млад директор на столично основно училище. Росен Богомилов е завършил история и география във Великотърновския университет и магистратура по образователен мениджмънт, работи като учител и заместник-директор на 106 ОУ "Григорий Цамблак", а от началото на..
"Премълчаната история" се вглежда в знакови песни, отражение на националната съдба в нейните най-трагични и противоречиви моменти. Слушаме "Песен на Иван Шишман", "Шуми Марица", "Съюзници разбойници", българското изпълнение на Ива Ваня на "Лили Марлен", комунистическия марш "Септемврийци"... И си спомняме както събитията, вдъхновили тези творби, така..
В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Днес ще ви запознаем с човек, който олицетворява истинското значение на гражданския дълг. Без да очаква помощ от институциите или някакви награди, той..
"...Готова е! Готова е песента "Човекът на върха"! Смесена, мастерирана... Премиерата ѝ беше по БНР, в предаването "Артефир"... А на живо, пред публика –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg