Ако царевицата е златото на Мексико, гъбата уитлакоче е нещо като диаманта.
Наричат я мексикански трюфел, което създава известен ореол около нея. Всъщност става въпрос за паразит (Ustilago maydis), който заразява царевицата и при това е придирчив, защото не харесва всеки сорт царевица, а подбира по-скъпите органични сортове.
Уитлакоче е гъба, която расте край кочаните, завладява ги и ги "изяжда" напълно. Прилича на грозд от камъчета. Отвън са синьо-сиви, отвътре почти черни.
На много места третират гъбата като заболяване по посевите и пръскат срещу нея, но в Мексико я ценят като истински деликатес. Защото, макар да е паразит, се гледа трудно и изисква висока влажност.
Ядяли са я още ацтеките. Сега я ядат племената хопи и зуни – използва се за ритуали и в традиционната медицина.
Колкото до вкуса, ето как е описан в един сайт за кулинарни ценители: "Ароматът може да се определи като наситено землист, но не в клиширания смисъл, който описва вкуса на повечето гъби. Уитлакоче притежава една великолепна опушеност, която хармонира със сладостта, идваща от царевичните захари. Ароматният му профил се колебае между ядковия нюанс на черния трюфел и пикантността на мръчкулата. На вкус доближава този на гъбите, които кулинарите така обичат да добавят към ризото, яхния или бургери."
В Мексико намира широко приложение дори и в приготвянето на традиционните кесадияс, такос, тамали, кеседии и сосовете към тях.
Повече за странния паразит, почитан като деликатес, чуйте от Никола Кереков в "Науката не спи"
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg