"Народната политология" като фактор и въздействие

Всекидневните разговори за политика или още нещо за "народната политология" като фактор и въздействие. 

Политологът Страхил Делийски говори по темата в "Нашият ден":

"Къде на шега, къде на истина, аз употребявам понятието "народен политолог". Нямам предвид някакво йерархизиране на политическото знание. Става въпрос за различни методологии. Ето, народният политолог има за основа на своята методология непосредствения всекидневен живот, в който той участва. Медийният политолог, от своя страна, е човек, който интерпретира през вече наложени медийни рамки и дневен ред. Академичният политолог пък използва някоя налична теория, за да обясни политическия свят. Това са три различни версии за политиката. Големият проблем, според мен е, когато тези три версии започнат да нямат нищо общо помежду си. Това означава, че теорията трудно се свързва с всекидневния живот, че дневният ред на медиите е различен от дневния ред на тези, които го преживяват. Това означава, че някъде в използването на словото ние сме разкъсали реалността, която ни заобикаля. Със сигурност това е сигнал за някаква криза на колективния смисъл.

Ключов проблем за тази тежка поляризация и за разминаването на различните политологии е именно в това, че в критична ситуация ние сякаш забравяме да мислим критично и да си даваме сметка, че информацията, която ползваме, е била създадена, за да свърши някаква работа. 

Ако липсва уважение към чуждото мнение, тогава нашето общуване – вместо размяна на мисли, ние получаваме надвикване, крясъци и обиди. Това вече не е общуване, не е продуктивно за смисленото конструиране на общата ни реалност. 

Едно от предимствата на народната политология е, че при нея липсва претенцията за всичкознание и за универсална валидност на гледната точка. Народният политолог, съмнявайки се в онова, което мисли, той започва да мисли истински.

Демократичният свят се гради върху специфична култура на общуването. Идеята, че всеки има право на глас, и това е победа на една голяма битка за политическо равенство. Демокрацията е именно функция на този тип култура на общуване – осъзнаването, че всеки човек е един глас, че всеки глас е равен на всеки друг глас, гледната точка на всеки един е еднакво валидна на всяка друга гледна точка."

Чуйте повече от звуковия файл.