Факт е Анексът към Националния рамков договор. Заложено е увеличение от 25% на медицинските дейности, което е в сила от 1 май. Оказва се обаче, че някои клинични пътеки не са увеличени.
За първи път по-високите цени са обвързани със заплатите в болниците, независимо от факта, че директорите на болниците са недоволни от това решение.
Вярна ли е посоката, която задава държавата за увеличение на клиничните пътеки, от която произтича обвързаността със заплатите в болниците?
"Проблемите със заплатите в здравната сфера стоят от години. Причините за това са множество. От една страна, има желани специалности, а цените на клиничните пътеки, свързани с тези специалности, са недостатъчно добре финансирани.
Когато говорим за реално предприетите мерки от страна на правителството, както от страна на НЗОК и подписания Националният рамков договор мерки, 25% са крайно недостатъчни за инфлационната спирала, в която се намираме.
Най-вероятно българската инфлация ще достигне около 13-14%. Това спрямо цените на клиничните пътеки би следвало да се повишат средно с 40-50% по отношение на инфлацията, но и по отношение на цените на горивата, електроенергията, на консумативите, на лекарствата и не на последно място на разхода за заплати в лечебните заведения“, споделя здравният икономист Аркади Шарков в "Нашият ден“.
Има ли риск между обвързаността на заплати и клинични пътеки?
“Приходите на лечебните заведения зависят от клиничните пътеки. За да има приход съответно по клинична пътека, пациентът трябва да е отишъл и да се лекува в дадена болница. Поради това заетостта на леглата от началото на година до момента в лечебните заведения, ако го сравним с периода 2019 (базова година преди Covid пандемията), e 64%, a в момента са 50%.
Има спад от 14% на заетостта на леглата в болниците. Пациентите трябва да се настроят и отново да започнат да посещават лечебните заведения. Обвързаността между заплати и клинични пътеки крие риск да се занижи качеството, или ще има недостиг на средства за заплати и някои от болниците ще бъдат докарани до фалити. Има риск отново да се увеличат фиктивните хоспитализации”, посочва Аркади Шарков.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg