Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Крие ли риск обвързаността между заплати и клинични пътеки?

Аркади Шарков
Снимка: Ани Петрова

Факт е Анексът към Националния рамков договор. Заложено е увеличение от 25% на медицинските дейности, което е в сила от 1 май. Оказва се обаче, че някои клинични пътеки не са увеличени.

За първи път по-високите цени са обвързани със заплатите в болниците, независимо от факта, че директорите на болниците са недоволни от това решение.

Вярна ли е посоката, която задава държавата за увеличение на клиничните пътеки, от която произтича обвързаността със заплатите в болниците?

"Проблемите със заплатите в здравната сфера стоят от години. Причините за това са множество. От една страна, има желани специалности, а цените на клиничните пътеки, свързани с тези специалности, са недостатъчно добре финансирани.

Когато говорим за реално предприетите мерки от страна на правителството, както от страна на НЗОК и подписания Националният рамков договор мерки, 25% са крайно недостатъчни за инфлационната спирала, в която се намираме.

Най-вероятно българската инфлация ще достигне около 13-14%. Това спрямо цените на клиничните пътеки би следвало да се повишат средно с 40-50% по отношение на инфлацията, но и по отношение на цените на горивата, електроенергията, на консумативите, на лекарствата и не на последно място на разхода за заплати в лечебните заведения“, споделя здравният икономист Аркади Шарков в "Нашият ден“.

Има ли риск между обвързаността на заплати и клинични пътеки?

“Приходите на лечебните заведения зависят от клиничните пътеки. За да има приход съответно по клинична пътека, пациентът трябва да е отишъл и да се лекува в дадена болница. Поради това заетостта на леглата от началото на година до момента в лечебните заведения, ако го сравним с периода 2019 (базова година преди Covid пандемията), e 64%, a в момента са 50%.

Има спад от 14% на заетостта на леглата в болниците. Пациентите трябва да се настроят и отново да започнат да посещават лечебните заведения. Обвързаността между заплати и клинични пътеки крие риск да се занижи качеството, или ще има недостиг на средства за заплати и някои от болниците ще бъдат докарани до фалити. Има риск отново да се увеличат фиктивните хоспитализации”, посочва Аркади Шарков. 

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00