За нас е Великден, за други славяни – „Велика нощ“

Така е за словаците и поляците. Подобни в двете традиции са и великденските кошници, в които се слагат боядисани яйца, сладкиши, „великденско овне“ или „бабка“, празнична шунка или друг колбас, за да бъдат осветени в църквата, преди да се сложат на трапезата. В Словакия мъжете ритуално потупват жените с камшичета от сплетени върбови клонки и ги поливат с вода. В днешно време водата е заменена с парфюм – в търговската мрежа се продават специални парфюмчета за поливане. Великденските яйца може да бъдат украсени и с изящна плетеница от тънка тел, произведение на традиционен местен занаят.

Много красиви и разноцветни са така наречените „палми“, които поляците правят сами или купуват за „Палмова неделя“ – Цветница. Правят се от сухи цветя, клонки, треви, чемшир и се пазят до следващата година за здраве и благополучие на дома. Някои селища се надпреварват да направят най-високата и красива „палма“, която може да достигне няколко метра. С палмите хората се потупват за здраве и късмет. В кошницата и на празничната трапеза на поляците присъства хрян за сила и здраве. Друг специфичен обичай е яйце да се раздели на парченца, които сътрапезниците си поднасят един на друг, разменяйки си благопожелания.

В съседна Сърбия яйцата се боядисват в петък. Първото червено се докосва до лицето на всички в дома за здраве. Не се прави козунак, а празничен хляб с яйце, подобно на традиционните обредни хлябове у нас. Чукането с великденски яйца на места е масово състезание и атракция, която събира стотици любители. Агнешко се яде само ако Великден се падне след Гергьовден. Иначе се отговява с друго месо.

С разказ за обичаите, традициите, ястията, свързани с Възкресение, и наименованията им в Словакия, Сърбия и Полша в предаването „За думите“ гостуват доц. Даниела Константинова, гл.ас. д-р Сава Стаменкович и доц. Станка Бонова от Великотърновския университет.

Чуйте повече от звуковите файлове.