Колко важно е кой притежава социалните мрежи с голямо обществено влияние и възможна ли е пълна свобода на словото, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.
„При мен конкретно това, което предизвика доста спорове беше, че аз не съм убеден, че Илон Мъск е човекът, който непременно разбира как трябва да бъдат променени социалните медии, за да се върне това ужасно свличане, което наблюдаваме вече от 10 години, че и отгоре, към все по-агресивна, емоционална, невъздържана дискусия. Защото той говори за Twitter като градски площад, говори за защита на свободата на словото, първият му туит, след като беше обявена тази сделка в понеделник на 25 април, той написа, че се надява, че дори най-злостните му критици ще останат в Twitter, защото това означава свободната реч, свободното слово, но още ден по-късно вече започна да се нахвърля срещу всички онези, които го критикуваха. И по принцип защитата на свободата на словото или цензурата отдавна се използва, за да се атакуват левицата или либералите от консервативна гледна точка. Защото не трябва да забравяме, че личности като Доналд Тръмп бяха отрязани от Twitter"
Свобода на словото и модерация
„Свободата на словото е прекрасна идея. Аз преподавам медийно право. В Съединените щати две свободи от петте са свързани със свободното изразяване в една или друга форма, и конгресът и правителството не може да я ограничава и в същото време имаме милион случаи, милион изключения и варианти, в които не само, че конгресът или правителството - властите най-общо, могат да ги ограничават, но и независимият съд ги подкрепя, обществото ги подкрепя, т.е. това не е някакъв абсолют. Затова, когато се говори за свобода на словото, не може просто да кажем "добре, моята свобода е абсолютно неограничена", защото е ясно, че не може да викаме "огън" в препълнения театър или киносалон, както е известният пример. Затова просто не съм убеден, че самият Мъск разбира на концептуално ниво, или на философско ниво, и на практическо ниво за какво става въпрос тук.
Проблемът всъщност не е в самите фалшиви новини, не в самата липса на модерация, защото модерацията е много трудна, което знае всеки от нас, който се е сблъсквал с автоматичното модериране на Facebook, където, ако сложиш грешната дума - мен са ме спирали заради това, че съм употребил думата "боклук" по отношение на човек, който споделя или се подиграва на кланетата в Буча. Този човек е боклук, нали, няма как да го определим по друг начин. Но този човек не беше спрян от Facebook, аз бях този, който понесе наказанието, защото моят епитет автоматично се хваща от тези ботове. Което е абсурдно като се замислиш. Ако има преглед на човек, който да погледне контекста, това не би могло да се случи. Но е невъзможно да има хора, които да преглеждат тези милиарди постове в социалните медии, така че всяка модерация неизбежно ще води до употреба на някакви такива автоматизирани алгоритми, на изкуствен интелект, който е доста несъвършен точно в разбирането на контекста и на цялата сложност на човешките отношения. Проблемът е виралността, проблемът е бързината, с която се споделят нещата, репостванията, които са автоматични, дори без човек много да помисли.“
Отворени кодове
„Той го споменава като нещо много положително, защото според него това ще изясни алгоритмите, по които се промотират определени постове. Но има и обратния момент, че отварянето на алгоритмите, отварянето на кодовете пък ще позволи на тези играчи, които искат да злоупотребяват със системата, вместо да ги налучкват както е в момента, те просто да ги използват и директно да пренапишат, да речем, кода на ботовете или да дадат някакви указания на живите хора тролове. Защото едно от нещата, които Мъск каза е, че той ще ограничи ботовете, което принципно е добре - да се уверим, че всеки, който участва в дискусиите по социалните медии, или конкретно в Twitter, е истински човек, а не някакъв автоматичен руски бот в някакъв сървър в Санкт Петербург. Но пък от друга страна когато алогоритъмът е ясен на всички, могат да бъдат написани програми, които да го използват точно от гледна точка на това да се промотират определени възгледи, определени теми, определени постове повече отколкото други. Така че това не е някаква панацея. Не знам с какво ще помогне и това да сложи бутон за редактиране, това не ми се вижда кой знае колко фундаментална промяна.“
Защо купи Twitter
„Според мен е някаква лична кауза. Защо Джеф Безос летя в космоса? Голямо его. За мен това е случаят тук. Той е либертарианец, приятел е с Питър Тийл, който е един от големите поборници за, от една страна, безконтролност на медиите, т.е. за свобода на словото, от друга страна пък той е сред хората, които се опитват да съсипят някои медии за неща, които са пускали, като помага те да бъдат съдени за клевета. Един от случаите беше с това как Питър Тийл финансира съсипването на един уебсайт - Gawker - заради едно секс видео на кечиста Хълк Хоган. Питър Тийл даде пари, за да бъдат съдени Gawker и намери съд във Флорида, защото когато нещата са онлайн има доста голяма избирателност къде може да бъде заведено делото според законите в САЩ, един съд във Флорида просто ги съсипа. Като присъди 100 млн. долара отначало, после беше намалено, мисля, на 40 и няколко милиона долара като щети в ползва на Хоган, които Gawker просто не можеха да платят и банкрутираха. Така че от една страна искаш свобода на словото, от друга страна го ограничаваш. За мен това е точно атака към мейнстрийм журналистиката, към утвърдените медии, това е, което виждам аз."
Много власт в един човек
„Това носи огромна опасност. В крайна сметка всичко е съсредоточено в ръцете или в съзнанието на един човек, този човек решава, че ще ходим на Марс, той има много успешна космическа компания. В един момент той започва да определя бъдещето на човечеството, което не е обсъждано с останалата част от човечеството. Защото, когато НАСА - добри или лоши, ефективни или неефективни, започват да влагат средства в полетите към луната, това се обсъжда в конгреса, в медиите. НАСА се финансират от данъкоплатците, т.е. има някаква отчетност, има някаква отговорност, има някакъв механизъм, по който тези големи проекти, големи решения все пак се контролират от данъкоплатците, от избирателите, от хората като цяло. Върху Мъск няма никакъв контрол, върху Безос няма никакъв контрол. Затова за мен е проблем, че Безос има такава влиятелна медия като Washington Post. Но може би като влияние и като последици, като способност да промотира или да потиска определени теми или възгледи, мисля, че социалните медии са много по-могъщи отколкото е Washington Post. Оборотът на Twitter не е много голям, мисля, че беше нещо от порядъка на 3.5 млрд. долара годишно, което е общо взето нищо. Но влиянието му е много голямо, защото това е арената, на която се хвърлят идеи, които се сблъскват с общественото мнение или с някакви трендове. Журналистите го следят, защото се вижда там кои са темите на деня, които са горещи, които са спорни. Т.е. има много голяма роля като trendsetter в обществото. И за мен е опасно, когато един човек го контролира. Плюс това този човек на практика има достъп до нашите предпочитания, до профили, до това какво следим, какво предизвиква интерес, до тази информация, за която ставаше големия спор с Facebook и Cambridge Analytica не толкова отдавна. Но дори във Facebook все пак имаш една публична компания, която - да, Зукърбърг е основният акционер с 29%, тук компанията е абсолютно частна. Публичните компании, тези компании, които си предлагат акциите на фондовите борси имат строги стандарти за отчетност, има съвсем други правила. Частната компания няма абсолютно никакви изисквания за прозрачност. Когато то е 100% акционер, или почти 100%, няма отчетност, няма отговорност към публиката, и в този смисъл е някакъв вид автокрация, тоталитаризъм, който мен лично ме притеснява. Мъск може да е прекрасен човек, но това е същото като да кажеш, че "ето сега, заменяме демокрацията като сложим един диктатор, който знаем, че прекрасен човек, той ще решава най-добре за нас и му делегираме цялата власт". Разбира се, това не е допустимо в обществото, в политиката, не виждам защо трябва да е допустимо в медиите."
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg