Hiro Kone e самостоятелен проект на американската мултиинструменталистка и продуцентка на електронна музика Ники Мао. Тя пристига в Европа от Ню Йорк по-малко от половин година след излизането на четвъртия си албум Silvercoat Тhe Тhrong, издаден през септември 2021 г. за американския лейбъл Dais Records. Музиката в него е експериментална ритмична електроника, попила вдъхновения от направления като техно, spoken word, неокласика и индъстриъл и с редица запомнящи се включвания от гост-музиканти като ONO, Speaker Music, and Muqata’a. Броени часове преди първия ѝ концерт в София на 27 април тя отговори на няколко въпроса, зададени от организаторите от Amek специално за "Аларма" и уебсайта на програма "Христо Ботев".
Не знам дали ще се съгласиш, но в по-ранните ти албуми се прокрадват влияния от деконструирана поп музика, докато постепенно звукът ти достигна по-индъстриъл територии с фокус върху по-дълги композиции, все така структурирани, но още по-поглъщащи. Кога и как музиката ти започна да се трансформира по този начин?
Не обичам да се повтарям, така че това определено е една от причините. Вкусът ми и музикалните ми преживявания са много разнопосочни и смятам, че е напълно естествено да се рея между различни звукови светове. Тези промени се дължат и на начина, по който съм израснала – пътувайки между Калифорния и Хонг Конг. С времето развих и по-дълбок музикален език заради употребата ми на средства като модуларния синтезатор и смятам, че това също ме води в нови посоки.
За мен последният ти албум Silvercoat TheThrong звучи по-ярко и по-позитивно от предшествениците му. Това твоят отговор към всичко, което се случи със света през последните 2-3 години ли е, или нещо различно те доведе към този звук?
Със сигурност е отговор на това, но и продължение на някои от идеите, заложени в предишния ми албум A Fossil Begins Тo Bray, който се занимаваше с идеята за липсите, които изпитвахме. Странно, но един рецензент описа музиката в Silvercoat… като дистопична, което беше доста странно за мен, защото изобщо не я чувствам такава. Разбирам, че всичко е субективно, но ако питаш мен, изобщо нямам намерение да пиша дистопична музика или да следвам някакви акселерационистки програми. В света има достатъчно от това.
Свириш на цигулка и на китара, в първите си записи често използваш гласа си, работиш с много обработени теренни записи. От Pure Expenditure модуларните синтезатори също се появяват в музиката ти. Кои от тези средства намериха място в последния ти албум?
В този албум работих много с грануларен синтез,наблегнах на модуларния синтезатор и се забавлявах доста, докато опитвах да пресъздавам звуци, които да напомнят медни духови или струнни инструменти. Това ме доведе и до работата с Брент Арнолд, невероятен челист, който живее в Бруклин. Обичам когато слушателят бива погълнат от музиката и не може да разбере кой звук е от акустичен инструмент и кой съм създала с модуларния синтезатор. В албума присъстват и малко теренни записи, включих един кларинетист, когото записах под Акропола в Атина. В общото парче с Muqata’a той използва свои собствени теренни записи.
Как всички тези средства и инструменти се "превеждат" в концертните ти изпълнения? Оставяш ли някакво място за импровизация, или си много стриктна с материала и с начина, по който той трябва да бъде представен на живо?
Нямам склонност да представям нещата точно както са в албумите. Отчасти защото някои от аранжиментите са толкова комплексни и това би било доста трудно, а и защото смятам, че концертите са част от "разговора", който искам да проведа на базата на албума. Затова по-скоро преработвам нещата за изпълнението им на живо. Това може да се окаже доста изненадващо и забавно. Със сигурност това оставя място за импровизация. Колко далеч ще стигна в нея, обикновено зависи от това колко комфортно се чувствам в пространството и с публиката.
Един от най-специалните елементи в Silvercoat Тhe Тhrong, а и в голяма част от музиката ти въобще, са съвместните проекти, в които си замесена. Работиш ли по определени идеи с конкретен артист наум, или нещата просто някак стават сами?
Понякога предварително знам, че искам да работя с някого и се свързвам с дадения човек, за да разбера дали изобщо има интерес. Винаги правя някаква скица и изпращам на другия човек един-два варианта, които смятам, че биха проработили, никога цяло парче. С Nomad например вече бях работила по песента и една сутрин просто се събудих и чух гласа на travis ясно в главата си. Тази композиция е пример за абсолютно вдъхновение и интуиция. От друга страна, написах парчето Outside the Axiom от Pure Expenditureс идеята да поканя Little Annie в него. Така че, предполагам, при мен тези съвместни проекти могат да станат и по двата начина.
Въпреки че този албум е сравнително нов, работила ли си вече по нова музика, която ще тестваш на живо по време на това турне?
Не особено. Всъщност, работя доста бавно, не правя парчета много бързо, понякога може да извадя късмет, но преди да завърша нещо, то обикновено минава през няколко различни версии. Оприличавам процеса си на скулптиране или издялкване на нещо. Съвсем скоро приключих резиденция в Inkonst в Малмьо, Швеция и там всъщност успях да запиша нови неща за това турне. Част от тях са от преработването на предишни парчета.
Ще ни разкажеш ли за най-новия си съвместен проект с Томи от Group A? Слушал съм само един трак, но звучи като много по-агресивен и шумен проект от типичния звук на HiroKone. Целият материал, който сте подготвили, ли е в тази насока?
Новият ни проект Enxin/Onyx със сигурност е доста шумен. Наистина, чудесно хаотична и трипи музика. Томи изпълнява и вокали в много от парчетата и те са доста специфични, така че няма да звучим съвсем като в парчето Din Dian, което сте слушали от компилацията на Berlin Atonal. Със сигурност има някаква обединяваща нишка, която тече през материала. Смятам, че като цяло искаме да избегнем очакванията какво предстои. Това е всичко, което искам от една банда.
Често пътуваш до определени места, за да работиш върху музика – независимо дали ще е студийна резиденция в Швеция, или пък бягство в провинцията, за да записваш с Дрю Макдоуъл. Колко от мястото всъщност може да бъде открито в музиката ти? Дали избираш местата заради определени инструменти, до които може да имаш достъп, заради настроението, което носят, или пък е някаква смес от всичко?
Смятам, че пътуването дава възможност за фокус на мисловния процес и работата. Колкото по-голям става светът около теб, толкова повече се опитваш да накараш мозъка ти да се успокои, като поглъщаш и преживяваш нещата такива, каквито идват при теб. Когато съм във влак за някъде, усещам това хубаво чувство, че не мога да разбера какво говорят хората около мен. Смятам, че такъв тип преживявания водят до по-дълбоко слушане и осмисляне. Ако съм вкъщи, вероятно ще се чувствам по-разсеяна от ежедневни неща като това да нахраня котките, да платя сметката за парното или нещо такова.
Източна Европа не е много честа спирка в тур графиците на много артисти, но в рамките на това турне свириш в Гърция и в България. Какви са очакванията ти към тези страни? Знаем, че си голям почитател на Турция, така че може би в някаква степен вече познаваш региона?
Малко в духа на предишния въпрос, опитвам да нямам очаквания. Смятам, че съм любопитна по природа и бързо се аклиматизирам към нови ситуации. Като дете постоянно летях между Азия и САЩ. Първият ми трансатлантически полет беше на 5-годишна възраст. Мисля, че това се е отразило на начина, по който преживявам света около себе си. Прекарала съм голяма част от детството си сама или около възрастни като баба ми и дядо ми. Отчасти съм запозната с региона, най-вече с Гърция и Турция, които за пръв посетих преди около 12 години, за да се видя с приятели, които живеят там. Винаги съм искала да видя повече от Източна Европа и за мен е чест, че мога да свиря на живо на тези места години след първите ми посещения.
Музиката ти често попада в програмите на големи електронни фестивали, свириш и клубни концерти, но в интервюта казваш, че не смяташ музиката си за клубна. Кои са предпочитаните ти места и контексти, в които да я представяш на живо?
Хаха, да, не смятам музиката си за обвързана с някакъв жанр и винаги съм искала да запазя някаква свобода от това да бъда едно или друго нещо. Винаги съм се чувствала като аутсайдер на тясно дефинираните сцени и затова, предполагам, отказвам да контекстуализирам музиката си едностранчиво. Въпреки че е ясно, че оценявам и се движа между тези различни пространства, никога не мога да се отърся от чувството, че живея някъде по средата. Преди го наричах "почивката между световете". Обичам да свиря във всякакви пространства, в крайна сметка за мен това зависи много от звука на даденото място, но и от духа на публиката и организаторите на събитието.
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Александър и Константин Владигерови ще зарадват българската публика с своя авторски концерт "Есенни джаз скици" с Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев на 28 ноември от 19 часа в Първо студио на радиото. Обичаните български музиканти, които вече повече от 25 години живеят и работят във Виена, ще представят 10 свои авторски композиции от..
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември) и София (16 декември – зала "България") . Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..
Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg